Скучният нов свят

Казват, че в Рая е скучно, че благоденстващите общества, в които се живее удобно превръщат хората в безмозъчни и безрадостни същества, които поради липса на проблеми губят усещането, че са живи и търсят “тръпка” в алкохолни, сексуални и пр. прекомерности и пристрастявания. Макар че познавам безрадостни хора, които са и обичани, и обгрижвани, не вярвам, че удобният живот сред красиви, интелигентни и добри хора задължително повяхва заради безпроблемността.

Да си представим живот, в който не се налага да си мръднем пръста, понеже всеки труд се извършва от роботи, и всеки е свободен да прави каквото поиска с времето си. Ако е преситен от консумиране, може да реши да твори и/или да се грижи. Ако не друго, никой не може да ни забрани да измисляме други светове. Ако в такъв свят децата се раждат естествено и непрограмирани ( за разлика от тези в “Прекрасният нов свят” на Хъксли), непрекъснато ще има нужда от възрастни, които да ги отглеждат, образоват и посвещават. В това могат да открият радост зрелите хора, които са надраснали егоизма на младостта.

Има радост и отвъд това – когато не ти е нужно да се грижиш за света, когато можеш само да бъдеш. Това е мистичното състояние, до което, предполагам е стигнал Лао Дзъ, след като е напуснал царството през западната порта, за да заживее сам в пустошта. Предполагам, че това състояние е Раят.

Advertisements

Коментари са забранени.