Пораснало пионерче се опитва да мисли

Напоследък виждам лявото и дясното като последователни етапи от пътуване. Първо идва дясното – като осъзнаващото се, отграничаващо се его, а после лявото – като завръщането в света и свързването с другите. По същия начин подреждам Американската и Европейската мечта.

Чудя се дали е задължително човек или общество да премине през егото / дясното / Американската мечта, за да стигне до свързването / лявото / Европейската мечта. Може ли човек да проходи преди да се е научил да пълзи?

Може би не е възможно, но е възможно егоистичният период да бъде по-къс или по-дълъг в зависимост от средата. Вероятно би могъл да бъде доста къс ако господстващите ценности в обществото са взаимозависимост и алтруизъм вместо независимост и егоизъм. В такъв случай съзряването би се случвало доста по-рано. Това, вероятно ще прозвучи странно на вярващите в максимата, че ако на младини не си социалист, значи нямаш сърце, а ако продължаваш да си социалист на средна възраст, значи нямаш ум. Мисля, че истинският социализъм идва със зрелостта и израства от любовта, а не от справедливостта. В младостта хората се ръководят от чувството за справедливост, а не от любов. Точно както Старият Завет се опира на справедливостта, а Новият на любовта. Отделен е въпросът как се дефинира справедливостта ;)

Това съвпада и с теорията на Колбърг за моралното развитие. Егоизмът предхожда Справедливостта, а чак накрая Любовта извисява над Закона. Това е очевидно ако наблюдаваме малките деца – когато схванат някакво правило, те го прилагат универсално – не признават граматични изключения и неправилни глаголи; след четвъртък и петък биха поставили “шестък”. Гъвкавостта и зачитането на Другия идват много по-късно, а при много хора не идват истински, а като лицемерно лустро на егото, което улеснява социалното опериране.

Как става така, че при наглед еднакви условия, някои разиват съпричастността си и умението да обичат в доста ранна възраст? Как става така, че някои не личи да преминават през конкурентността? Откъде идват тези заложби? Ако вярваме в прераждането, вероятно идват от научените уроци в предишни животи.

Дали е възможно минимални разлики в първоначалните условия да водят до тези драстични разлики? Както е описано в Теорията на Хаоса?

И все пак, мисля, че общият културен фон играе важна роля – американската мечта бива преподавана от родители, учители и масова култура. Пионерската култура ме научи на инициативност и смелост да мечтая (може би не напразно се нарича пионерска) – донякъде с императивите на училището и в голяма степен с детските книги и филми – израстнах сред деца-герои :) Сега децата ни растат в анти-георизъм: консуматорство и дребен тарикатлък. Дали в Европа децата израстват сред повече оптимизъм и идеализъм?

Advertisements

Коментари са забранени.