Всичките ненужни хора и неща

Миналият ден гледахме клипчета с песнички от “Крокодила Гена”. Тогава осъзнах, че сладкият Чебурашка е точно като онези играчки, които не искам да купувам.

Светът е пълен с безразсъдно и безотговорно произведени предмети, които никога не успяват да се продадат – точно както детските домове ( и много семейства) са пълни с безразсъдно и безотговорно заченати и родени хора.

Понякога ми става тъжно заради предметите, които никога не бих купила. Не ги купувам, защото не ме привличат; някои от тях не привличат никого, а други привличат много хора, но ги разлюбват твърде бързо, за да ги заменят с нови модели и моди. Живите им трупове лежат в сметищата. (Тук ми се искаше да сложа онези снимки с гробищата на мобилни телефони, но не ги открих)

И аз се разделям с някои предмети. Когато го правя ми олеква, защото винаги усещам притежаването на нежелани / ненужни предмети като тежест. Но ми е гузно като ги изхвърлям – точно както ми е гузно да изхвърлям найлоновите торбички, които не съм успяла да откажа ( вече ще бъда по-твърда и по-добре организирана, за да използвам многократно, да изхвърлям разделно и пр. А като се преместим в новото жилище, ще бъда педантична :P )

Раздялата с предметите не би била такъв проблем ако сме по-отговорна когато се сдобивам с тях. То е като изкушението да започнеш любовна връзка, да вземеш домашен любимец или растение, да родиш дете. Истината е, че мога да мина без повечето хора, които ме привличат, да не взема повечето домашни любимци които виждам в магазина или на улицата, да не отглеждам същите цветя като съседката, да не родя / осиновя всички деца, които бих могла.

Ето защо е важно да устояван на изкушението да притежавам, общувам, отглеждам, спасявам.

А какво ще стане с вече родените и произведените, които никой не иска? Може би трябва да достигнат някаква критична маса, която да предизвика потрес у критичен брой хора, за да се достигне до повратна точка.

Всички тези неща и същества, които са се появили, но са нежелани като кастата на недосегаемите, са направени от същото, от което съм направена и аз. Те имат същото право да съществуват и изявяват същността си.

Не знам каква е поуката. По-скоро не е да проповядвам, че е хубаво да устоиш на първия импулс да започнеш връзка или проект, да родиш дете, да осиновиш домашен любимец, да купиш нещо, защото по-минималистичния живот е по-лек, с повече простор за дишане и развитие. Може би трябва да го практикувам и да разказвам за това, а някои от тези, на които се изкушавам да проповядвам, ще бъдат изкушени сами – докато ме наблюдават – по закона на Том Сойер и Оградата.

“Бъди промяната, която искаш да видиш в света” казал Ганди и малцина последвали примера му, но аз ще бъда оптимист :D

Неустоимите

Comments

Advertisements

Коментари са забранени.