Многогласна летопис

Покрай решението си да гласувам тази година, започнах да си задавам въпроси, които ме връщат години и десетилетия назад – във времена, на които съм била свидетел или пък моите родители са били, или пък техните родители. Осъзнавам, че нито аз, нито те са наблюдавали целенасочено случващото се в страната отвъд частния живот. Паметта ни е слаба, а повечето от нас не са отделяли време за да архивират наблюдаваното. Установявам, че запомненото се променя – хората разказват по различен начин историите, които са разказвали преди години, или пък моите спомени за тези истории са се променили, което всъщност доказва предното. Не мога да открия опора и в “официалната”, писана на едро история, защото наблюдавам как и тя се променя – истини от моите учебници не са вече истини в учебниците на сина ми.

Начинът, по който съм учила история ( и по който продължават да я учат много хора днес) внушава, че историята се твори от малцинство, в чиито ръце е съсредоточена властта, както и от малцинство, надарено с гениалност, че всички останали имат принос само като направлявана от овластените и гениалните маса. Ето защо повечето учебници не се интересуват от тази простосмъртна маса.

Докато наблюдавам случващата се в страната ми история, установявам, че масата (съвсем не еднородна и еднопосочна) играе важна роля в оформянето на историята, и това се случва благодарение на милиардите малки решения, които всеки от нас взема по всяко време на деня. Всяка минута се провеждат национални избори, на които гласуваме не с бюлетини, а с пари, с натискане на дистанционното, кликване на мишката, с изразяване или неизразяване на отношение към хора, събития, тенденции. С горното не искам да омаловажа ролята на гениалните и овластените, а просто да кажа, че знанието за тях не е единственото, което си струва.

А аз дори и за овластените и гениалните не знам и не научавам достатъчно, а и научавам това, което се заявява най-силно от разполагащите със средства да стигнат до най-много хора. Което пък предизвиква моя скептицизъм и подозрение в намерения за дезинформиране.

Бих искала да чета история, която се пише от хора, мотивирани от желанието да стигнат по-близо до истината. Интересуват ме “голямата” публична история, и “малките” лични истории. За “голямата” история искам да знам всички официални версии и от кого са разпространени, искам да чувам и нови версии.

Искам всички тези публични и лични истории да се записват без да се променят и изтриват, а само да се допълват – с потвърждения или опровержения. Имам идея за онлайн платформа за многогласна летопис. Тази платформа ще е по-демократична от Уикипедия, защото всяка гледна точка ще бъде считана за еднакво легитимна, независимо от политическата й коректност. Няма да има ограничения за връзки и препратки.

Да, това ще даде трибуна за спекулации и умишлено дезинформиране, но можем ли да се похвалим с учебник по история, който да е напълно лишен от тях?

Comments

Advertisements

Коментари са забранени.