Скучни изводи

Наскоро моя приятелка искаше да се откаже временно от една дълго чакана възможност, за която беше работила много. Отлагането, обаче, не й гарантира същите условия след година.

На мен ми се иска да приеме тази възможност още сега – не само защото ми се струва, че за нея би било по-добре, но и защото се страхувам да не я изгуби съвсем. Предполагам, че за мен е толкова важно и заради това, че аз самата никога не съм имала такава възможност и по съвсем обективни причини никога няма да имам. Но това, за което завиждаме някому може да не е чак толкова ценно за самия него :) Знам, че макар тази възможност да засяга почти всички аспекти на живота й и би трябвало като цяло да го промени в нейна полза, никой не може да гарантира, че ще се чувства щастлива ако я приеме сега.

Понякога за да имаме едно, трябва да се откажем от друго, и в някои случаи изборът е доста по-труден от това дали да си купувам книги или да спестя за ваканция извън града, в който живея.

Но когато човек приема факта, че не може да има всичко и не роптае, а поема отговорност за собствения си избор (защото избор винаги има, дори и в концлагерите), животът му не се превръща в древногръцка трагедия.

Leave a Comment

Advertisements

Коментари са забранени.