естетски размишления

Обичам да разглеждам карикатури, илюстрации и комикси – повече заради красотата, отколкото заради идеите. Като цяло обичам ведри, дружелюбни и добронамерени картинки, което, обаче, не значи непременно политически коректни или радостни, тъй като смехът и прозренията дебнат дори иззад гробищните плочи и бебешките пелени.

Много от тези картинки са обвързани с кокретни времена и култури, които прозират през дизайна на предметите и дрехите. Ако искам да се науча да рисувам добре, ще трябва да го правя от натура – да скицирам хора, места и предмети в града, в който живея. Там, обаче, виждам предимно грозни дрехи, прически, сгради и предмети … толкова различни от тези, които виждам в любимите си картинки.

Джордж Прайс също обича красивите неща, но повече от половин век рисува за списание “New Yorker” грозновати хора, запуснати места и евтини предмети. Намирам картинките му за красиви. Как се получава така? Дали зависи само от него или и от нещата, които рисува? Има ли безнадеждни случаи, в които лошият вкус е всичко? Дали от фьешън и “Всичко по един лев” естетиката може да се извади нещо красиво?

Коментирай в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.