Къщата на Дани и други приказки

Тази сутрин прочетох малко от “Тортила Флет” и започнах да виждам историята като анимационен филм – с хлабав, плавен и мек рисунък и точно такива движения.

Този филм няма а се нуждае от сценарист, защото ще има разказвач, или по-точно четец. Не искам нито една от думите на Стайнбек да се изгуби.

Таймингът ще се задава от текста, който няма да бъде рязан и огъван за да пасне на изображението. Това ще направи филма доста дългичък, което не е проблем, а преимущество – така “Тортила Флет” ще се превърне в сериал от 17 епизода (колкото са и главите).

Така ще запазя чудесния език на книгите, и хората ще си спомнят, че хубавите книги са хубави не само заради идеите и сюжетите а и заради думите. (Друг път ще говоря за органичната връзка между думите и идеите). Никак не обичам онези детски книги, в които преразказват старите ми любими приказки. Преди години бях започнала да купувам една поредица книги, привлечена от красивите илюстрации. След време когато реших да прочета приказка на Стоян, открих, че не е истинската омагьосваща с думите си приказка, а опростен преразказ.

Може да е вярно, че една картина ти казва толкова, колкото и хиляда думи, но аз знам думи които картините не могат да изразят, така както познавам извикани от картините чувства, които думите не могат да изразят.

Думите са си думи, а картините са си картини. Може да се случва така, че много техни територии да се припокриват, но има и такива, които не се. Защо да ги изрязваме и изхвърляме? Световете, които носим в главите си и без това се смаляват.

Коментирай в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.