Музей на невинността ( Masumiyet Müzesi )

Tags: , ,

“ … нещо като Истанбул (което може да се разбира като мястото на времето на детството ми)“ написах в дневника си към обед.

„Истинските музеи са средища, в които Времето се превръща в Простанство“ отговори ми Орхан Памук вечерта, докато пиехме мляко с какао на „Версай“ (градинката до театъра).

Разказвах един от дневните си сънища и ставаше въпрос за Истанбул преди 80те – такъв, какъвто го познавам от „Истанбул“ и, може би, отпреди да се родя. Не съм ходила и не ми се ходи в туристическия Истанбул, закъдето мога да хвана автобус когато си поискам. Но нека оставим настрана личните ми спомени, видения и планове.

„Музей на невинността“ е издадена през 2008, и слава на Аллах, бързичко преведена у нас ( изд. „Еднорог“, 630 стр., 22 лв.) Разказва любовната история на трийсетгодишен милионер от текстилната промишленост. Ще внимавам тук да не издавам нищо от съдържанието, за да не развалям удоволствитето от четенето, но ако набера сили и достатъчно чувство за граждански дълг, ще го разкажа в Уикипедия. Но по-добре би било някой ден да пиша тук за „Нов живот“, което все още не мога да направя.

Щом няма да преразказвам историята, която всъщност може да бъде разказана в няколко изречения (но не и така, че да бъде разбрана … което всъщност обезсмисля разказването), остава да нахвърля някои „факти“ и бегли свои мисли.

Основната част от историята обхваща периода от 27 април, 1975 до 28 август, 1984. Действието през този период се развива в Истанбул (мястото, в което Орхан Памук е роден, израснал и живее).

На книгата може да се гледа като на антропологическо изследване на (не само!) въпросите за любовта, секса и брака (по същия начин, по който може да се използва „Сексът и градът“ за Ню Йорк в по-късни времена). Вчера си помислих, че би било доста по-полезно нашите гимназисти да изучават Орхан Памук,  отколкото Дюма или Молиер, но за литературата като училищен предмет ще пиша друг път.

За съжаление, такава книга не би била включена в училищната програма, понеже не дава ясно да се разбере кой е добрият и кой е лошият, а умът ми не побира какво ще пишат за нея в ученическите помагала, освен, може би, нещо като изобличение на „недъзите“ на  обществото и бла-бла.

Тази книга не дава никакви отговори (освен, може би, че би било хубаво ако обичаме някого, да се опитваме да го опознаем по-добре), но може да породи много въпроси – не само за любовта, секса и брака (при мен въпросите са недоформулирани и кръжат около, най-общо казано, смисъла на живота). Но всъщност, може и да се чете просто като история, но се съмнявам, че любителите на интересни истории биха имали търпение. За мен най-същественото беше потапянето в лично безвремие във вселената Истанбул. И това май няма нищо общо с разказаната история.

За пореден път осъзнах, че обичам да живея като Орхан Памук – някак встрани от това, което повечето хора дефинират като „живота“, но още не знам дали това е правилното нещо.

Тук пиша за Орхан Памук, а тук за туризма.

Снимки от Истанбул

Коментирай в истинския блог

Advertisements

Коментари са забранени.