Как отказах цигарите

Не съм пушила от два месеца и няколко дни. Във Фейсбук ме аплодираха – вероятно повечето приятели са решили, че съм го постигнала със силна воля. Би било честно да се опитам да разкрия истината.

Истината е, че ако в отказването на цигарите е участвала волята ми, то нейният принос е бил незначителен. Обикновено важната роля се пада на вдъхновението. Ако питате майка ми, би ви казала, че всъщност съм мързелива и податлива на изкушения (“слаб ми е ангелът“), че се нося по повърхността и това, което другите постигат с труд, аз постигам с късмет. Мисля, че по някакъв начин е права. Изключенията от това правило са болезнени и стресиращи опити да вървя срещу природата си.

Струва ми се, че отказването на цигарите е просто един от ефектите от други промени в живота ми – част от процес, започнал преди 5 години, когато сложих край на осемгодишна връзка, която изглеждаше красиво отдалече. Някои смятат, че съм я проточила твърде много, но аз не мисля така – продължи дотогава, докато без волеви усилия виждах в ума си цвета и светлината на следващото ми жилище. Когато потърсих квартира, я намерих на същия ден. Избрах по-скъпия, но съответстващ на виденията ми вариант.

Взех някои решения за живота си, но не ги изпълних тутакси и праволинейно, тъй като за това щяха да са ми нужни усилия на волята, така че правех стъпки напред и назад, напред и назад, но повече напред. Ключовата дума тук е „някои“ – взех някои решения, но оставих доста празно пространство; всъщност празнотата беше повече от пълнотата. Нямах ясна идея как точно да изглежда животът ми, нито пък план и решимост да постигна някакви очертани мечти. Може пък всъщност да съм взела важното решение за празно пространство, неясноста и неокончателност ;)

Започнах истински да уча. Това включва четенето на повече книги, да, но по-важната съставка е „празното“ време за осмисляне и съзерцание. Осъзнавам, че това е лукс за много живеещи в цивилизована среда хора; освен това е и постоянен източник на чувство за вина – че не правя нещо „полезно“; всеки ден се налага да изследвам това и да се самоутешавам.

Вероятно трябва да бъда по-конкретна и да кажа какви книги четох. Всякакви, но тези, които поддържаха гръбнака на „промяната“ бяха източна философия (даоизъм, хиндуизъм и най-вече будизъм), както и западни религии (най-вече суфизъм – мистичното течение на Исляма). Това поднови интереса ми към науката, особено физиката, биологията и психологията. В блога си избягвах да пиша за тези книги, така както избягвах да говоря за тях с повечето си познати, и вероятно ще продължа в този дух.  Но ще продължа да пиша за другите книги когато мога.

По-важно от книгите, обаче, най-важното всъщност, е желанието честно да изучавам и разбирам на първо място себе си, както и връзките между нещата. В резултат на това изгубих част от егото си и зависимостта си от обстоятелствата. Ставам по-спокойна, по-малко страхлива и по-щастлива.

Продължавам да вярвам във вдъхновението – то държи първенство пред волята, така както любовта пред справедливостта. А по отношение на цигарите … те просто спряха да ми бъдат нужни за опора. Промених себе си, а оттам и живота си, така че цигарите си отидоха някак естествено. Оттам ми се струва, че е по-добре човек да започне с по-важните промени – тези на дълбините, отколкото с козметичните, или, както казват някои – да лекуваме болестта, а не симптомите й.

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.