Фейсбук: реципрочност

В момента имам 571 приятели във Фейбук. Някои от тях познавам лично (онлайн и/или офлайн), а много от тях не. На някои съм изпратила покана за приятелство, на повечето съм приела. Напоследък, опитвайки се да осмисля как използвам Фейсбук и как [не] бих искала да го използвам, започнах да ставам по-селективна при приемането на покани и задавам въпроси на „кандидатите“: „Познаваме ли се? Как попаднахте на мен? Защо искате да сме приятели?“.

Защо станах по-селективна? Защото не обичам излишните неща.

В моите списъци има хора, от чиито фийдове никак не се интересувам, както и такива, чиито профили може да не отворя никога. Но ако те се интересуват от мен или нещата които публикувам, нека имат достъп.

По същия начин има хора, които не се интересуват от мен или моите публикации, но пък аз се интересувам от тях или техните публикации, затова съм благодарна, че са ми дали достъп.

Не бих искала, обаче, да съществувам като бройка в списъка с приятели на хора, с които проявяваме нулево взаимно любопитство. Излишно е.

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.