Сътворението и молците

С облекчение дочетох „Сътворението“ на Гор Видал (702 стр.) – разказ за Персия, Гърция, Индия и Китай – от средната възраст на Буда до младостта на Сократ. Срещнах имената на десетки известни личности от онези времена и земи. Интересът ми към западната част на описания свят си остава вял, а влечението ми към Изтока остава силно.

Дали защото никога не съм имала желание да изучавам живота на властниците, към края на книгата бях доста изморена – много желания, борба, суета, и в резултат на това – страдание. Тъжно ми е за хората, които прекарват живота си в непрекъснати опити да наложат волята си.

Ядосвам се заради това, че със своите действия властолюбците не оставят на мира хората, които не искат нищо от света, освен да бъдат оставени на мира.

Завиждам на тези, които успяват тихо да се изплъзнат и да изследват кротко света, разширявайки мъдростта. Предпочитам да живея така, че да не създавам зло, и приносът ми към света да бъде споделянето за това как можем да предотвратим злото – вместо да съм активист, който се бъхти да поправя части от създаденото вече зло, докато то продължава да расте.

Докато хората са прекалено заети да се борят със злото, не им остава време да се научат как да спрат растежа му. Това ме подсети да споделя за чудесния капан за кухненски молци, който с помощта на феромони привлича мъжките, а попаднали в капана за тях е невъзможно да оплождат женските. А можех да се опитам да ги тровя … тровейки и себе си.

Прочетох книгата, но и аз като Кир Спитама не намерих отговори на най-важните въпроси. Да живея ли само на земята, без да се интересувам от небето, за което не знам дали съществува или вместо да влагам толкова усърдие в земното, да гледам на живота от по-широката перспектива, която включва и небето … или да прекарам живота си в опит да открия Истината, за да я споделя с вас?

Дали има значение кой какво знае и в какво вярва ако просто сме добри един с друг?

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.