Кого да одерем жив?

В последните 20 години често се говори за наказания, възмездие, безнаказаност. Хората обсъждат дали наложените наказания съответстват на сериозността на деянията и пр.

Доста хора смятат, че когато някой наруши закона, следва да бъде НАКАЗАН, да получи ВЪЗМЕЗДИЕ. А какъв е смисълът и ползата – за потърпевшите, обществото и самия извършител?

Обичайните отговори са, че по този начин пострадалите и близките им получават удовлетворение, а нарушителят на закона научава, че няма да остане безнаказан,  а това служи за назидание на обществото, а оттам и превенция на бъдещи престъпление чрез страха от наказание.

Удоволствието от чуждото страдание

Щом у нас е широко споделяно убеждението, че страданията на нарушителя на закона носят удовлетворение на потърпевшите, близките и обществото, значи наистина е така. Очевидно доста хора изпитват удоволствие да знаят, че някой страда.

Ама този някой си го бил заслужил. Може и да е така, но това не отменя факта, че някои хора у нас са доволни от чуждите страдания.

В правия път чрез страх от наказание

Съгласна съм, че страхът от наказание държи в „правия път“ много хора. В много случаи ТОВА е единственото, което ги държи в „правия път“. Но в доста такива случаи хората все пак нарушават закона – не толкова защото смятат, че у нас почти всеки му се разминава присъдата, а защото смятат, че няма да бъдат разкрити.

А какво да правим с тези, които не се страхуват от наказанието и са готови да го понесат? Да го увеличаваме докато започнат да се плашат? Защо не – чувала съм, че в една държава може да те обесят ако дъвчиш дъвка – дори и ако си току-що пристигнал чужденец, който не е наясно с този закон, предпазващ хубавите тротоари от залепени дъвки.

И все пак, у нас толкова силно се вярва в страха от наказание, че моя близка съветваше внучето си да не краде от магазина, понеже може да го хванат.

Отвъд страха

И все пак у нас и по света има хора, които не извършват престъпления – не заради страха от наказание, а заради нежеланието си да навредят, заради способността си да се поставят на мястото на потърпевшия и да съчувстват. Дали тези хора с а много или малко? Дали са по-скоро изключение от жестоката човешка природа? Хайде, кажете ми вие в какво вярвате – че хората са изначално лоши или нещо друго? Вие самите към правилото ли принадлежите или към изключенията?

Ако смятате, че човек може да бъде добър – без значение дали защото е изначално добър или може да бъде възпитан или превъзпитан в доброта, тогава помислете дали е признак на доброта решението да не извършиш престъпление само защото може да бъдеш наказан. Ако не смятате, че е, тогава мислите ли, че чрез страха от наказание можем да възпитаваме в доброта?

Ако сте убедени, че страхът от наказания не прави хората добри, но би било хубаво по някакъв начин хората да (о)стават добри, то по какъв начин може да стане това? Чрез наказания?

И все пак, какво да се прави?

Не, не искам да кажа, че нарушителите на закона трябва да бъдат оставени на мира. Не. Някои от тях са опасни, и с оглед безопасността на другите трябва да бъдат изолирани – толкова дълго, колкото е необходимо да се променят и станат безопасни. Дали в нашите затвпри, обаче, се работи с тях за постигането на тази цел?

Други нарушители не са опасни за околните, но въпреки това е добре да бъдат изолирани – заради самите тях, за да прекарат известно време далеч от лоши влияния и да им се помогне да преодолеят някои нагласи и навици.

За трети не е нужно да бъдат изолорани. Ето защо съществуват условните присъди и пробацията. С тези хора, обаче, също трябва да се работи.

В това вярвам аз – че т.нар. наказания не бива да служат за задоволяване на садистичните желания на част от обществото, а за личностно, гражданско, пък дори и професионално израстване на т.нар. нарушители. Другото е някак … старозаветно.

Ето защо, когато в началното училище синът ми сподели, че негови съученици редовно крадат от магазина, го подканих да помисли за това, че продавачката ще трябва да покрие щетите като й удържат от скромната заплата.

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.