Мачистката история

Миналият ден на рафт за детски книги в една книжарница видях няколко енциклопедии, чиито имена започваха с „Великите борби и битки на българите през …“. Никога не съм купувала подобни книги и вярвам, че никога не бих купила, особено на дете. В училище възневидях историята още в четвърти клас, когато непрекъснато трябваше да добавям в паметта си годините на важни събития, а важните събития, докато завърша гимназия останаха преобладаващо битки. И днес, когато чета за интереса на някои мои ученици към историята, разбирам, че историята продължава да се разбира предимно като поредица от битки, поради което повечето ученици не си дават сметка, че ако историята на човечеството се състоеше почти само от битки и смърт, щеше да е доста по-кратка и днес нямаше да са останали ученици, които да я изучават.

За мен историята е и онези „безславни“ неща като създаване и съхранение на живота, любов и творчество – все неща, от които не са се интересували много от „истинските“ мъже, за които учим.

Тези дни попаднах на „История на личния живот“ – поредица от предавания по Радио 4 на BBC, на историчката Аманда Викъри, която смята, че миналото е важно не само с обществените институции, но и с личните истории и взаимоотношения. Аз се чудя дали не е дори още по-важно точно с личните истории.

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.