Светът е плосък

Прочетох разширеното издание на „Светът е плосък“ на Томас Фрийдман ( има и още по-ново! ). Това е описание на няколко тенденции на глобализацията под влиянието на явления като падането на Берлинската стена, Интернет и пр. Книгата на Фрийдман е дебеличка (600+ страници), защото включва доста примери – разкази за хора, фирми, държави. Основната теза не е революционна, а нещо, за което съм чела в други книги и което виждам с очите си – че днес като цяло е по-лесно да достигнеш до образователни ресурси и възможности за бизнес и сътрудничество във всякакви области, но също така е по-трудно да се държиш на повърхността, защото конкуренцията ти е глобална.

Преди да сте чели книгата можете да обвините Фрийдман в крайност и едностранчивост, но е по-добре да не бързате. Той отделя достатъчно място да опише и хора, фирми и държави, които остават встрани от тези процеси, да се порови в причините и последствията. Разглежда и общества, в които една част е плоска, а друга не.

В книгата не се говори само за икономика, но и за ценности, религия и пр. Тъй като тези дни пак спорим за Исляма, ще си позволя да препиша едно пасажче: “ Мой приятел, южноазиатски мюсюлманин, ми разказа следната история. Неговото индийско мюсюлманско семейство се разделило през 1948, като половината отишли в Пакистан, а другата половина останали в Мумбай. Когато пораснал, попитал баща си защо индийската половина от неговото семейство успява повече от тази в Пакистан. Баща му му казал: „Синко, когато един мюсюлманин расте в Индия и вижда човек, който живее в голяма къща високо в планината, той казва: „Татко, един ден ще стана като този човек.“ А когато мюсюлманин расте в Пакистан и вижда човек, живеещ в голяма къща на върха на планината, той казва: „Татко, един ден ще убия този човек“. Можете да се досетите, че в тази книга се говори и за това как се създават терористи.

Докато четох си мислех обичайните неща – че тук, в България, повечето хора не могат да оценят това, което имат и да се възползват от него, а пропиляват живота си в мрънкане, че това, което ще ни досъсипе не е липсата на пари и инфраструктура, а затриването на човешкия ресурс с помощтта на недекватното образование, пораженческите нагласи и преобладаването на нискокачествени медии и че вярата, че някой  отвън ще ни спаси е безпочвена. Я по-добре вижте интервюто с Иво Христов.

Иска ми се всички мои ученици да прочетат тази книга (или подобни на нея), пък току виж някой повярвал в нещата, които непрекъснато повтарям, поне в простичката теза, че добре образованият и продължаващ да се образова човек (не този, който се тъпче с информация и дипломи, а този, който се стреми да разбира света и неговите движения) има доста по-сериозни шансове за оцеляване и и процъфтяване от невежата (дори и ако невежата има повече дипломи).

Ето две лекцийки на Фрийдман в MIT. Старата и новата. Не съм ги гледала още, но предполагам, че дават адекватна представа за книгите.

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.