Спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се

В предишния си текст за бежанците, „Под гъбката“, предложих да се опитаме да погледнем на тях не като на консуматори, а като на ресурс. Ако заемем тази позиция, не само ще облекчим своята работа (в случай, че се опитваме да им помогнем), но и ще възвърнем значителна част от достойнството им и психическата им цялост – хората обикновено се чувстват по-добре, когато са ангажирани в смислени дейности.

Сега искам да отида още една крачка по-нататък. Докато в предния текст казвах, че може да се намерят български граждани, които да имат идеи, готовност и възможност да започнат някакви  инициативи (например социално предприемачесто), тук искам да кажа, че такива хора могат да се намерят и сред бежанците. Нека да ги подканим да споделят уменията, знанията и идеите си и да ги инвестират в разрешаването на проблемите си – битови, здравни, правни и пр. Българските граждани да подадат щафетата – да покажат готовност да съдействат, а сред бежанските общности – тези „навън“ и онези, затворените в домове, със сигурност ще се намерят лидери, които да я поемат.

Тъй като повече глави мислят по-добре от по-малко, можем да помислим за платформа, която да свърже всички участници, независимо къде се намират – форум, блог, и пр.

Как можем да осигурим достъп до Интернет на тези, които са затворени? Как можем да преодолеем езиковите бариери?

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.