БГ Мама срещу болницата

Вчера прочетох историята на едно раждане – поводът за предстоящата демонстрация на майките от форума БГ Мама пред една софийска болница и продължавам да мисля за него. Накратко историята: една жена иска да ражда по определен начин (активно, естествено раждане), а персоналът не одобрява този начин. Тя отказва да подпише документа „Инфомирано съгласие“, в който се изреждат манипулациите предвидени за раждането и подписва документ, че поема цялата отговорност за действията и отказите си, но въпреки това бива насилена да роди така, както персоналът преценява за подходящо. Историята поставя няколко важни проблема, чието разрешаване, според мен, не може да бъде постигнато само с подписване на документи и протестни демонстрации.

По принцип съм за активното участие на пациента в лечебния процес, както и за активното участие на майката в раждането – ако пациентите и майките са в състояние да участват и го желаят, разбира се. Има ситуации, в които това е очевидно невъзможно (например операция с пълна упойка), а има и ситуации, в които пациентът не се чувства подготвен и компетентен и предпочита да се остави изцяло в ръцете на лекаря. Аз предпочитам да участвам активно като пациент и майка, но съм наясно, че все пак не съм лекар и че могат да възникнат усложнения, при които лекарят може да направи по-добра преценка от мен. Знам също и това, че лекарите са хора и имат своите ограничения, така че не очаквам от тях чудеса. В много случаи правят всичко, на което са способни, но пациенти умират или получават усложнения. Ето защо се обръщам към лекари, на които имам доверие и приемам и вероятността да сбъркат или пък да ми се случват неприятни, но независещи от тях неща.

Когато говорим за активно участие на пациента в лечебния процес или за активното участие на майката в раждането, все пак не говорим за самолечение или за раждане без участието на медицински персонал. Лекарите и медицинските сестри не са просто свидетели на лечението / раждането; те са сътрудници, съотборници. Деликатен е въпросът, обаче, как се разпределят функциите между играчите. Ако се върнете към първия абзац, ще забележите, че в него се споменават два документа: „информирано съгласие“, с което пациентът / майката се оставя изцяло на преценката на лекарите и пълното поемане на отговорност от страна на пациента / майката. И в двата случая имаме само един активен играч. Съществува ли документ, който да се подписва от всички участници, който да уточнява ясно функциите им? Ако не съществува такъв документ, това означава, че у нас не съществува официален регламент за сътрудничество между лекар и пациент. Докато не съществува такъв, ще съществува по-голяма вероятност за съдебни дела, физическа разправа и демонстрации, което едва ли ще повиши качеството на здравеопазването.

Подписването на какъвто и да е от споменатите документи е формално и безсмислено ако едната страна не разбира какво възнамерява да прави другата страна. В много случаи пациентът не е наясно с процедурите и техните странични ефекти, а лекарят никога не може да знае каква изненада му крои поемащият „пълна отговорност“ пациент. При такива обстоятелства драматични ситуации като описаната в БГ Мама не са изненадващи: и майката, и медицинският персонал са били изнервени и стресирани, и не само че не са искали да водят мирни преговори, но най-вероятно не са и имали време с всичките раждащи се наоколо бебета. Ето защо би било разумно, когато предстои лечение или раждане, всички процедури да се обсъдят предварително и внимателно и да се подпише двустранно споразумение. В една петиция, която подписах миналата година се предлагаше „План за раждане и информирано съгласие. Да бъде възприета практиката за изготвяне на план за раждането, в който родителите да вземат решения по редица въпроси още преди постъпване в родилното отделение. Информираното съгласие да стане част от документите за постъпване в родилно отделение, издавани от лекаря, следил бременността, така че родилката да се е запознала задълбочено и спокойно с него.“ Какво ли се случи с тази петиция?

Друг е въпросът, че някои процедури, които желаещите да раждат естествено майки (а предполагам и желаещите да се лекуват активно пациенти), не са част от приетия в страната стандарт, и в такъв случай, вероятно не би било възможно да бъдат описани в такива споразумения. Доколкото ми е известно, те биха могли да станат част от стандарта ако са подкрепени от Световната Здравна Организация. Какви, обаче, са процедурите по променянето на здравни стандарти не ми е ясно.

Промяната в медицинските стандарти на страната би трябвало да водят и до промени в образователните програми на учебните заведения, които подготвят медицински кадри. Изобщо пък не ми е ясно как става това.

Това, което ми е ясно, обаче, е, че медицински стандарти не могат да се променят само защото лица без медицинско образование настояват за това. Нужна е подкрепа от медицинската общност, а за привличането на такава подкрепа, вероятно е нужна апостолска работа от страна на лекари и медицински сестри сред колегите им.

А иначе, във връзка с публикуваното в БГ Мама писмо, си зададох доста въпроси. Ето част от тях и ми се иска да чуя мнението и на лекари и медицински сестри, не само на фенове или противници на естественото раждане:

Запитах се дали подписващата, че ще поеме пълна отговорност наистина не би търсила отговорност от персонала, ако детето й не беше оживяло и дали БГ Мама нямаше да протестира и в този случай.

Запитах се толкова ли е противоестествено родилката да бъде избръсната преди раждане – невъзможно ли е на най-добре подготвената теоретично за естествено раждане жена да се случи разкъсване и да се наложи зашиване?

Запитах се толкова ли е противоестествено на родилката да бъде направена клизма, та с напъните за раждане да не се появяват и фекалии? Или е по-добре за майката и детето да се появяват?

Запитах се толкова ли е противоестествено да й се постави абокат за всеки случай? Предполагам, че има и други хора като мен, на които трудно се откриват вени, а може да се наложи спешно преливане.

Запитах се толкова ли е противоестествено акушерката да проверява за разкритие и да е в течение на това, което се случва.

Запитах се толкова ли е противоестествено да се се прави запис на сърдечните тонове на бебето.

Другите въпроси ще спестя, за да привлека по-спокойни и разсъдливи коментатори.

Ако искате, хвърлете едно око на петицията и подпишете.

Вашият коментар в ИСТИНСКИЯ блог

Advertisements

Коментари са забранени.