Спестете ми реалността

Един мой приятел настоява за променяне на света по такъв начин, че да няма глад и принуда, а хората да правят само неща, които им харесват. Той казва, че когато стане родител, ще възпитава детето си да бъде добро и щедро, но не и ефективно и работливо, защото не иска то да бъде сведено до средство, до човешки ресурс. Доскоро той смяташе, че светът ще се устрои добре, ако богатите дадат пари и спасят бедните от глад и принуда, но тъй като реши, че няма да насилва богатите ако не са въодушевени от тази идея, ще си основе комуна, където нещата няма да се купуват или разменят, а ще се споделят и подаряват.

Би било хубаво хората да споделят и никой да не е оставен в недоимък, но нещата, от които хората се нуждаят или искат да споделят, трябва да дойдат отнякъде. Дори ако живеехме в безплатен склад, щеше да се налага някой да отвори хладилника, да включи печката, да обели банан. Освен това, някой трябва да произведе и ремонтира хладилника и печката, да откъсне банана и да го докара до склада. И ако този някой не е достатъчно работлив и ефективен, ще има доста хора, които ще чакат своя ред не само за хладилник и печка, но и за банан. А ако никой не е вдъхновен от идеята да произведе хладилник или печка, да набере банани или да ги транспортира, а ако освен това никой не иска да бъде сведен до човешки ресурс, до средство?

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.