E ли костенурката либертарианка?

Кака Сийка отдавна ме подозира в либертарианство. Ето защо реших да прочета отдавна купената книга на Дейвид Боаз „Либертарианството. Въведение“ (392 стр., 12 лв.). Изглежда, че съм почти 100 % либертарианка – не защото тестчето в края на книгата казва така, ами защото смятам, че аз, а не някой друг, трябва да вземам всички решения по отношения на личния си живот и икономическата си активност. Държа да се ползвам от правото си да греша и не искам някой голям добър чичко да ме предпазва от собствените ми грешки. Въпреки това, че в Абсолютния ми свят мога да си позволя да съм малка, жалка и безпомощна.

Основна цел на книгата е да обясни защо функциите на държавата трябва да се сведат до опазване правата на хората – да ги предпазва от онези, които се опитват да посегнат на живота, собствеността и всичко, което човек предприема за да се чувства щастлив, стига да не нарушава правото на някой друг  на собственост, живот и търсене на щастие. Или накратко, държавата да осигурява полиция, армия (за отбрана, но не за нападение) и правосъдие – ефективно, без да се увлича в харчене.

Според Боаз, либертарианците смятат, че всеки трябва да бъде оставен сам да избира какво да яде, чете, гледа, дали да изповядва религия и каква да бъде тя, как да възпитава и образова децата си, как да изкарва парите си и какво да прави с тях, като в същото време не пречи на всички останали да правят своите избори.

Харесва ми това, че либертарианците може да не харесват да живеят в общност, в която властта регулира в голяма степен живота им, но в същото време уважават правото на тези, на които им харесва да живеят в такава общност да го правят.

Книгата показва много области, в които държавната намеса (а също и щатската и тази на местните власти) подкопава личната ангажираност и примамва хората към зависимост. Има чудесни примери за западането на клубове за взаимопомощ след намесата на държавата и пр. Доказва и това, че светът е твърде сложен и е доста наивно да вярваме, че ако сформираме правителство от най-умните и добронамерени хора, те ще се справят с централизираното му управление по такъв начин, че да създадат повече благоденствие за повече хора, отколкото ако оставим хората на мира, да вземат своите малки решения, да грешат и да се учат от грешките си. Има примери и за чудесно работещи не-държавни инициативи (включително помагащи безвъзмездно на други хора), постигащи резултати, за които държавните чиновници дори не мечтаят.

Има някои нещица, с които не съм съвсем съгласна, но те са по-скоро в подробностите, отколкото в принципите, така че няма сега да мъдрувам за самотните майки и суровите наказания.

Препоръчвам я на всички, които са уверени, че вече знаят какво е най-добро за хората по принцип и как следва да бъде постигнато. Тази книга ще разшири кръгозора и смирението им.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.