Краят на бедността

448 стр. 12.60 лв.

Джефри Сакс смята, че има случаи, в които хората не могат да се измъкнат сами от крайната бедност – не поради мързел, лошотия или ниска интелигентност, а географско разположение, климат, епидемии, изтощени почви и т.н. Комбинацията от причини е уникална и трябва да се изследва задълбочено, за да се постави точна диагноза – точно както в медицината – предписаното лечение следва да бъде съобразено с уникалното състояние и история на конкретния пациент, защото лекарството за един, може да се окаже отрова за друг.

Джефри Сакс е от онези икономисти, които не разчитат само на учебникарски теории, а отиват „на терен“ и си цапат ръцете, за да разберат какво се случва не само на абстрактното национално ниво, а в конкретните общности на конкретните хора. Чак когато слезеш от колата в малко село в Малави, можеш да проумееш, например, статистиките за жертвите на СПИН – когато видиш, че наоколо няма мъже и жени в трудоспособна възраст, а само баби, всяка от които се грижи за 10-15 осиротели внуци. Чак когато видиш изсъхналите царевични стъбла, можеш да си дадеш сметка какво означава суша в район, в който единствената вода за напояване са дъждовете.

Джефри Сакс разказва за работата си в Южна Америка, Африка, Азия и Европа. От него научих за полския и руския преход към капитализъм, за разликите в ситуацията на Китай и Индия, защо индийците като цяло са подозрителни към чуждестранните инвестиции, и т.н. Картините, които рисува са сложни и многоизмерни, демонстриращи взаимодействието между политически практики, културни нагласи, природни стихии, инфраструктура, налично познание, здраве и т.н.

От книгата научих и за работата на различни международни организации (от Международния валутен фонд, през УНИЦЕФ до Световната здравна организация), за начините, по които взаимодействат помежду си и с правителства и общности.

Сакс смята, че икономическото образование и в най-престижните университети е доста ограничено, че тези, които помагат на най-бедните от бедните не познават истински проблемите им, че сме свикнали лесно да оправдаваме бездействието си със стереотипи и клишета, че най-бедните страни получават незначителна част от помощите, които си мислим, че получават, че антиглобалистите са колкото полезни, толкова и късогледи и повърхностни, че политиците са щедри на обещания, които не спазват, че науката рядко изследва области, от които имат полза бедстващите страни и т.н.

Препоръчвам книгата на всички, които искат да научат повече за света, който не се намира точно под носа им; в същото време съм убедена, че от нея биха се научили да оценяват сложността на непосредственото ежедневие. Изобщо не е нужно да се съгласяват със Сакс кой трябва да поеме сметката, дали светът може да си го позволи и ако реши, в какъв срок би могъл да се справи и как.

Книгата може да се окаже вдъхновяваща за ученици и студенти, които биха искали да използват ума си толкова добре, колкото и Д-р Хаус, за да открият, че това може да се прави в много други области, не само в медицината. Аз лично, до онзи ден смятах работата на ВиК специалистите за особено скучна, но сега вече знам, че би било доста интересно да се опиташ да водоснабдяваш най-сухите части на Африка :D

Хрумна ми, че би било доста полезно ЕС да реши Европейските доброволци да доброволчестват и извън територии на ЕС и кандидат-членки на ЕС, а също така да премахнат възрастовото ограничение – подобно на практиките на Корпуса на мира. По този начин най-бедните страни ще се снабдят с безплатни специалисти, а специалистите с ценен опит.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.