Сюрреалистично за подаръците

Преди няколко месеца мои близки ми съобщиха, че са ми купили килим. Отне ми доста време да ги убедя да го задържат за себе си, като им припомних, че имам килими, но предпочитам да не ги използвам, защото се чувствам по-добре без килими, че нямам достатъчно място за да складирам още килими. Преди няколко дни ми се обадиха да ми кажат, че са ми купили още един килим и този път трябва да го приема. Отново обяснявах … Вчера разбрах, че са ми купили трети килим.

Не обичам да трупам излишни предмети – не само защото нямам достатъчно място за складиране, а защото мисълта, че имам неща, които не използвам ме подтиска. Ето защо раздавам нещата, които не искам да държа у дома. Това понякога обижда близките ми, които обичат да ми подаряват неща, които не искам – разпитват ме дали ги ползвам, сърдят се, когато заподозрат, че съм подарила подаръците им.

Освен това не обичам да притежавам и използвам предмети, които  не харесвам. Предпочитам сама да си избирам вещите, отколкото да ползвам подарени, които не харесвам, само за да не ги натрупвам като излишни.

Снощи заспах много трудно и сега продължавам да мисля за историята с килимите. В момента съм в такова състояние на духа, че възприемам подаръците като форма на агресия и нежелано навлизане в личното ми пространство. Разбира се на рационално ниво осъзнавам, че не с всички подаръци е така, но  конкретно за тази Коледа реших да дам на всички  племенници пари вместо подаръци – не съм сигурна какво ще харесат.

Снощи си дадох сметка за това, че неведнъж съм подарявала на приятели книги, които ми се струва важно да прочетат, но няма да ги изберат сами в книжарницата. Истината е, че процентът прочетени е минимален. Струва ми се, че тези мои жестове също са били опити да навлезна в пространството на другия без позволение.

Мисля, че освен ако не съм съвсем сигурна, че някой би искал да получи точно определен подарък (наскоро се обадих на една приятелка да я питам дали е чела нещо от автора Х, а тя ми каза, че не е, но много би искала да има книгата У и ако ще й подарявам книга, по-добре да взема тази), по-добре да му дам пари или пък ако не е уместно, да му дам нещо, от което лесно би могъл да се отърве и което със сигурност ще влезе в употреба, тъй като все ще се намери кого да почерпи с него – нещо хубаво за хапване или пийване.

Вашият коментар

Advertisements

One response to “Сюрреалистично за подаръците

  1. Pingback: най-скъпият подарък at Smiling