Първи омерзени впечатления от книга на Наоми Клайн

Впечатления от първите 160 страници от The Shock Doctrine на Naomi Klein, авторката на преведените на български „Без лого“ и „Огради и прозорци“:

Самата книга е вид шокова терапия: разказва надълго и нашироко страховити неща … докато на човек му се замъгли мозъка и загуби способност за трезва преценка и е готов да приеме доста повърхностни и нелепи изводи, неподкрепени със солидни аргументи. Жалко, че много млади левичари ще приемат тази книга за откровение. Това ще стане доста лесно, понеже повечето от тях ще са чели само неща, които повтарят лозунгите на анти-глобализма и анти-капитализма, но не и неща, които да им представят по-сложна картина и да ги учат да следят внимателно логиката.

В тази книга се срещат и откровени лъжи. Примерче: по една случайност наскоро четох „Краят на бедността“ на Джефри Сакс (книга, която горещо препоръчвам, въпреки че не съм съгласна с някои позиции на автора – вижте предния линк), така че имам пресни спомени, освен това си направих труда да препрочета главата му за Боливия и мога да ви кажа, че Наоми Клайн просто лъже. Не, не става въпрос за това, че двамата разказват по различен начин за някои неща и Наоми просто ефектно маркира това, което й харесва, докато Джефри обяснява логично и задълбочено, а за това, че Наоми Клайн твърди, че Джефри Сакс просто обира лаврите за това, че успява бързо да спре инфлацията в Боливия и слага точка. Напротив, Джефри Сакс е доста смирен и споделя уроците, които е научил в Боливия и осъзнаването, че нещата са сложни и му предстои да учи. Освен това, признава, че взетите в Боливия мерки не са направили страната процъфтяваща и т.н. Но това не би имало значение за тези, за които Наоми Клайн е икона и авторитет – те просто ще й повярват и няма да си направят труда да четат книгата на Сакс, където може случайно да открият, че позициите му на места съвпадат с тези на Клайн, но тя премълчава това, понеже как иначе би могла да го оплюе.

Имам ужасно много конкретни забележки, но май не си струва да се заяждам с иконата Клайн за всяка от тях. Като я прочета (дано да имам сили … бавно върви, защото спирам и надълго и нашироко се възмущавам на глас; започнах и да я наричам „тъпа кучка“, признавам си), ще докладвам.

Жалко, че едно умно момче в момента е отложило доста важни лични ангажименти, понеже бърза да превежда тази книга. Струва ми се, че не си струва и съм омерзена.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.