Достъпност с печалба

Чета The Shock Doctrine на Наоми Клайн и се дивя на смелостта й – дали се поражда от наглост или от невежество?

Книгата започва с разказ за Ню Орлеанс след урагана Катрина. Правителството на Буш решава да не строи наново всичките разрушени училища, тъй като много от децата са напуснали града и никога няма да се върнат; вместо това, решава да даде възможност да се открият частни училища, а държавата да даде на децата ваучъри, с които да покриев образованието им. Според Наоми Клайн, това принципно е много лошо. А според мен не е задължително да е – зависи.

Всъщност и до ден днешен се чудя защо нашата държава не направи същото. И сега „парите вървят с ученика“, но никога не отиват в частни училища.

Знам от какво се страхуват тези, които приемат държавното образование за даденост, но съвсем не е задължително страховете им да се сбъднат.

Не е задължително частното образование да е по-скъпо от държавното. Всъщност би могло да се окаже и по-евтино ако училището се управлява разумно.

Не е задължително частното училище да експлоатира учителите. Всъщност, възможно е да им предлага по-високи заплати, благодарение на това, че се отоплява и осветява енергийно-ефективно, например. Но пък е доста вероятно да има доста по-високи изисквания за качеството на преподавателската работа.

Не е задължително основателите на училището да са алчни копелета. Може всъщност да са хора с кауза и талант, на които не им харесва идеята да работят в нещото, което днес представляват много държавни училища.

Всъщност едно „недържавно“ училище би могло да се основе и от нестопанска организация, каквато описвам в предния текст – Харвард е отличен пример.

Oт собствен опит знам, че някои държавни училища всъщност излизат доста скъпо на много семейства – тези, които могат да си позволят, плащат за допълнителни уроци, а онези които не могат, лишават децата си от добра подготовка, което намалява възможностите им за по-доходна професионална реализация след завършване. Не казвам, че последното е задължително и повсеместно, но е вярно за твърде голям брой държавни училища не само у нас.

Но темата ми не беше за образованието, а за бизнеса. Като чета Наоми Клайн, се дивя на възмущението й от приватизацията на някои отрасли. Защо някои хора приемат за даденост, че ако някой отрасъл е изцяло в ръцете на държавата, той задължително ще предлага услуги на достъпни за всички цени или ще носи повече пари в хазната?

Задължително ли е ръководителите на държавните електроцентрали да са по-компетентни и по-съвестни от тези на частните? Задължително ли е да са по-мотивирани да работят ефективно и безопасно? Не. Не казвам, разбира се, че обратното е задължително. Казвам само това, че няма гаранции. Също както няма гаранции, че служителите в държавни фирми ще получават по-добро заплащане и ще работят при по-добри условия отколкото тези в частните. И за обратното няма гаранции.

Хубавото на това да има възможност за недържавна инициатива (от страна както на стопански, така и на нестопански организации) е в това, че ще има повече конкуриращи се организации, които ще предлагат повече услуги за различните потребители с различни нужди. Когато няма монопол, потребителите имат избор и не могат да бъдат залъгвани с това, че държавната фирма им предлага най-ниските възможни цени.

Това дава възможност на всеки служител, който смята, че не може да развие творческия си потенциал там където работи в момента, да потърси съмишленици и да създаде алтернатива.

Всъщност темата беше за достъпноста. Струва ми се, че просто достъпност не е достатъчна; нужна е достъпност до качество. Иначе просто отбиваме  номера.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.