неромантично и меркантилно за любовта и семейството

Тези дни една млада жена страда, защото любовта на  живота й, с когото се ожениха и имат бебе, изобщо не възнамерява да си търси работа, а младото семейство да заживее отделно от родителите му. Тъкмо щях да си кажа:“Каква глупачка! Как се е оженила за тоя?!?“ и си спомних как преди 18 години се влюбих и заживях с един мъж, след което забременях и двамата решихме, че би било чудесно да си имаме дете. В този момент аз бях студентка, работех и се издържах сама, а той не. В началото изобщо не ми мина през ума, обаче, че той може да не иска да работи и да допринася за издръжката на семейството, че за него е съвсем допустимо здрав, талантлив и интелигентен млад мъж да бъде постоянно финансово подпомаган от родители и съпруга, без да прави никакви опити да промени ситуацията. Защо изобщо не бях допуснала реалността за възможна? Защото познавах друг семеен модел.

Вчера в новия феминистки блог попаднах на обяви от вестници, датиращи от преди социализма в България, в които мъже искат да създадат семейства с жени, които да ги издържат докато завършат висшето си образование. Авторът на текста  нарича тези обяви „изключително меркантилни и не-романтични от днешна гледна точка“. Аз пък ги намирам за проява на откровеност, почтеност и чувство за отговорност. Какво толкова лошо има в това да кажеш „В момента не мога да се грижа за теб и се нуждая от твоите грижи; ще се грижа за теб след няколко години, когато се сдобия с нужните знания, умения и диплома.“?

Романтичността означава ли да свържеш живота си с някого, без да те интересува дали, например, този човек ще гладува, студува и боледува именно защото е свързал живота си с теб? Не е ли проява на любов поне да го предупредиш, че в името на връзката ви ще му се наложи да понесе болка? Ако романтичността непременно прави невъзможно дори разговарянето по някои въпроси, тогава за мен в такава романтичност има нещо гнило. За ужас на романтичните влюбени, ще споделя, че аз бих се отказала от връзка ако съзнавам, че с нея ще създам сериозни неприятности на любимия, особено ако са такива, каквито ми се струва, че може би няма да понесе.  По същия начин бих се отказала от връзка ако осъзнавам, че аз самата не бих могла да понеса цената.

Когато преди време Георги ми каза, че би искал да създадем семейство ( в момента, в който ми се обясни в любов), се опитах да идентифицирам всички евентуални препятствия, включително и финансови. На свой ред той откровено сподели своите виждания по поставените от мен въпроси, включително финансови. Дадохме си известно време, в което да обмисляме и обсъждаме насъщни неща и да поживеем заедно, за да можем да вземем информирано решение дали да продължим. Разбира се, това не ни дава гаранции, че ще бъдем заедно завинаги и то щастливи, но ни дава по-голяма вероятност за спокоен съвместен живот. Предполагам, че не е никак романтично според някои  клишета, но ние се чувстваме добре.

Вижте и текста ми Жени гласуват за мъже

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.