Гроздовете на гнева

Тази книга на Стайнбек е била публично горена и горещо дискутирана, а нобеловата комисия смята, че това е велика творба и една от основните причини за решението й да присъди на автора наградата за литература. Аз мисля, че тази книга е хубаво да бъде прочетена от всеки, който не е гладувал и не се е притеснявал как ще плати следващите сметки. Хубаво е да бъде прочетена и от тези, които се смятат за комунисти и социалисти. Някои от тях ще разберат защо.

Действието се развива по време на Голямата Депресия през 30те в САЩ; стотици хиляди бедни фермери са принудени да напуснат домовете си в Оклахома и съседните щати и да се отправят на запад, към Калифорния, където се надяват да намерят работа като селскостопански работници. Стайнбек описва опитите за оцеляване на едно семейство от Оклахома, като по този начин илюстрира действащите тогава в САЩ икономически и политически механизми. Същите механизми, обаче, са в действие на други места по света днес.

След като прочетох книгата не станах нито повече нито по-малко лява отколкото съм. Ако четях по-повърхностно, можех да си кажа само колко са лоши американците, които са заграбили земите на мексиканците и да не видя аналогията между гладните американци, които заграбват земята на мексиканците и гладните селскостопански работници, които крадат, за да удължат живота на децата си с още един ден и мечтаят за земите, които принадлежат на богатите. Когато гладните се нахранят, те замечтават за уиски и танци, също като богатите – когато се снабдят с лъскава кола, замечтават за яхта.

Лявата ми страна продължава да смята, че на бедстващите трябва да се помага – от една страна заради самите тях, а от друга заради онези, на които биха могли да навредят в отчаянието си. Дясната ми страна продължава да смята, че да помогнеш не означава да вземеш насила от един и да дадеш на друг.

Макар че четох за плодове, които биват пръскани с керосин, за да се намали предлагането и да се вдигнат цените, докато деца умират от глад, както и за картофи, които биват изсипвани в реките, а бреговете се охраняват с пушки, да не би някой гладуващ да вземе от изхвърлените картофи, за прасета, които се колят и заравят, не мисля, че на греха трябва да се отвърне с грях. Какво да се прави? Не знам точно какво, но мисля, че имам принципен отговор: да се направи така, че на гладните да не се налага да просят или отнемат със сила, а да им се помогне да отглеждат свои плодове, картофи и прасета. Или пък да произвеждат дрехи, печки и компютри.

Мисля и много други неща, но ще ги споделя по-късно.

За лявото, дясното и връзки към някои стари текстове

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.