Няма измъкване

В момента България е страна, чиято икономика се определя като пазарна. Доколко е чисто пазарна е друга тема, но далеч не е планова. В България, обаче, е напълно възможно да не участваш в пазарната икономика – да не купуваш и продаваш нищо, да не разменяш нищо. Можеш да получаваш подаяния от познати и непознати, а също така да се прехранваш сам като обработваш парче земя, любезно предоставено от собственика му, да се лекуваш сам с билки. Не е забранено на други хора да ти помагат да живееш така, както и да намериш съмишленици, с които да създадете комуна.

Можеш да участваш в пазарната икономика без да експлоатираш и да бъдеш експлоатиран. Можеш съвсем сам да продаваш продукт или услуга, без да замърсяваш околната среда и да нараняваш живи същества и пр. Никой не може да ти забрани да събираш отпадъци и да създаваш от тях произведения на изкуството, например.

Когато България беше социалистическа страна с планова икономика, не беше възможно да живееш легално извън плановата икономика, освен ако успяваш да се изхранваш с това, което може да се произведе в един двор (ако не са отчуждили къщата ти, за да построят блок), тъй като нивите бяха национализирани. Ако не ти харесват условията на работа в държавните предприятия, не можеш легално да създадеш свой бизнес. Тези, които печаха и продаваха семки го правеха потайно като нарко-дилъри, а милиционерите ги дебнеха. Ако не си се харесал на партийния секретар на работното си място, можеш и да не си намериш следващо работно място или поне не такова, с което да се храниш нормално без да се скъсваш от работа, да речем като преводач за жълти стотинки. Доколкото ми е известно, имало е периоди, в които не е било законно да си безработен, така че дори и ако има кой да те издържа или пък предпочиташ да ядеш останки които да събираш от контейнерите, си принуден да приемеш каква да е работа, а там да търпиш всичко, за да не те заселят принудително или пък да те изпратят в лагер.

Някой би казал, че е възможно човек да е свободен в социалистическа страна, но се съмнявам. Ако живееш в страна, която се грижи за всички, тя ще изисква всички да й се отплащат, но не както те намерят за добре, а така както някой всезнаещ и всевиждащ плановик е решил.  Всъщност, в социалистическа България едва ли е било възможно да си направиш комуна :D

Ето защо, макар че би  било по-лесно да се изхранвам, грижа за здравето си и образовам в социалистическа държава, предпочитам да не живея в такава. Капиталистическата ми оставя малко повече въздух. Последното, разбира се, е чисто субективно усещане :) Тъй като уважавам правото на всеки да има субективни усещания, ще ми се да е възможно всеки да избира да участва или да не участва в пазара, да живее в комуна или не.

Още по темата:

Сигурността, Санчо

Свободата да се роиш

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.