Безкръвен сценарий за края на бедността

Чета Howard Zinn , превъртам в ума си Модерни времена и Гроздовете на гнева и си спомням простичките думи на Лама Тубтен Йеше: „Искам нещо от някого – имам проблем с него. Не искам нищо от него – нямам проблем с него.“ От собствен опит знам, че ако не искам да имам вземане-даване с някого, в повечето случаи успявам да го избегна (освен ако не е представител на властта или престъпността – там е по-трудно). Мисля, че досега ми е било най-лесно да го правя с търговци, потенциални работодатели и клиенти. От едните не купувам, а  на другите казвам, че съм некомпетентна или заета.

Тези дни често мисля за конфликтите между служители и работодатели, някои от които са се превръщали в кървави битки, въвличащи хиляди участници. Дали е било възможно някои от тях да не се случват – служителите просто да си тръгнат след като не харесват условията?

Докато на мен в повечето случаи ми е било лесно да прекратя трудови / бизнес взаимоотношения, дори и ако не съм имала предвид конкретни алтернативни източници на доходи, за много хора това е било и все още е невъзможно. Защо?

Досега съм можела да си позволя да откажа работа, която не ми е по вкуса, тъй като е имало достатъчно търсене за услугите, които мога да предложа. За много хора това не е вярно – знанията и уменията им не се търсят или пък има твърде много други със същите знания и умения, готови да предложат труда си на още по-ниска цена.

Поуката? Когато твърде много хора знаят и могат точно това, което знаеш и можеш ти, е крайно време да разбереш, че трябва да научиш нещо ново. Или пък да помислиш как наученото може да се приложи в област, за която не си се сещал. Щеше да е по-добре ако се беше сетил по-рано.

Това, обаче, не е всичко. Има хора, които знаят и могат повече от теб, но въпреки това са без работа или получават малко. Защо?

Една от причините е, че не успяват да покажат на другите, че биха могли да им бъдат полезни. Те често не си дават сметка какво знаят и могат, защото не излизат извън рамката на квалификациите, описани официално на хартия.

Поуката? Когато мислиш, че не можеш да предложиш нищо, от което хората да се нуждаят, помисли за онези неща, които си научил извън училище, за онова, което вкъщи правиш най-добре, за хобитата си. Така от бивша учителка по руски, която умее да преправя артистично старите си дрехи, можеш да се превърнеш в нашумял моден дизайнер от местна величина, а по-късно да отвориш магазин, а след време да го пренесеш онлайн, за да продаваш на повече хора набираща популярност своя модна линия.

Може пък да си открил, че знаеш и можеш много, да преливаш от интересни идеи, но да не можеш да си вадиш хляба с тези неща, понеже хората наоколо не се сещат, че всъщност им трябва нещо, което можеш да предложиш.

Поуката? Научи се да показваш на хората нужди и възможности, за които не се досещат; научи се да убеждаваш и вдъхновяваш. Или пък се кооперирай с приятел, който умее тези  неща, но няма нищо за предлагане.

Това, разбира се, не е гаранция, че ще станеш пророк в собственото си село, защото хората наоколо може просто да не ценят тези неща или пък да не могат да си ги позволят.

Поуката? Дай си сметка за това, че по света живеят милиарди хора. До много от тях можеш да достигнеш онлайн. Май е време да повишиш виртуалната си култура.

Всъщност е твърде лесно да напиша всички тези неща. Истината е, че в момента те са неприложими за две големи групи трудоспособни хора – тези, които не могат да си представят, че е възможно и онези, за които е обективно невъзможно, защото са необразовани и прекалено бедни за да задвижат сами измъкването си от бедността. Истината е, че и двете групи се нуждаят от помощ – психологическа, образователна, финансова.

Вярвам, че е възможно тези, които не искат да работят в условия които не харесват, могат да си създадат нови работни места. Вярвам в това, че е възможно като потребители да подкрепим организациите, които смятаме, че предлагат не само качество, но и добри условия за труд и добро заплащане. Вече съществуват инициативи като Fair Trade, както и растящ брой хора, които отказват да купуват от непочтени производители и търговци. Същото правят и доста организации, включително бизнес компании. Вярвам в това, че е възможно като доброволци и социални предприемачи да помагаме  на хората, които искат да работят почтено, а като граждани да настояваме правителствата да подпомагат тези, които смятаме, че са в нужда (вкл. чужденци) – с нашите пари, събрани като данъци / като филантропи да даряваме пари на нестопански организации или сами да създаваме помагащи организации / като акционери да инвестираме в новопрохождащи фирми и кооперации – всеки да избере според левотата или деснотата на ценностите си :)

Не е нужно да водим кървава класова борба, да изискваме национализация или правителствен натиск върху непочтените експлоататори (които биха могли да корумпират правителствата). Можем да помогнем на почтените експлоатирани да се превърнат в конкуренти на непочтените експлоатиращи.

Още по темата:

Убий  хлебарката!

Социалното предприемачество

Краят на бедността

Колко струвам

Далай Лама за капитализма

Като нямат хляб, да ядат пасти

Какво са писали в Cosmopolitan през 1907

Модерни времена 2008


Гроздовете на гнева

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.