Задължителната масова солидарност

Предстоял празник и жителите на едно село решили да поставят на площада огромна бъчва, в която всяко семейство да налее  кана вино, за да се събере достатъчно за празненството. На един селянин му се досвидяло виното и решил да налее вода; мислел, че сред толкова много вино няма да се усеща толкова малко вода.

Когато дошло време селяните да пият от бъчвата, от нея потекла чиста вода – очевидно всички били разсъждавали по един и същи начин.

Спомних си тази история, докато мислех за лявото и дясното. Чудех се какво би се случило ако нашата страна беше това село. Предполагам, че каните с вино щяха да бъдат толкова малко, че нямаше да се усещат в толкова много водя. Освен ако гражданите не бяха задължавани, наблюдавани и наказвани, което щеше да изисква доста голям брой служители, ангажирани в контролирането на останалите. Тези служители нямаше да произвеждат вино, тъй като това не им е работата. Ето как събраното вино щеше да бъде хем малко, хем некачествено. Днес не ми се занимава да слагам в сметката и нещатните анонимните доносници – доброволни и принудени.

Предполагам, обаче, че е съвсем възможно да се появят малки общности, в които хората да осъзнават предимствата на сътрудничеството и личния принос. За да се напълни бъчва с отлично вино там, няма да са нужни силови структури, което пък означава, че ще има повече производители, а оттам и повече вино. Всъщност и днес у нас съществуват подобни практики – взаимоспомагателните каси, организирани доброволно от колеги.

В „Икономиката в един урок“ четох за работническите клубове в САЩ, които се сформирали доброволно, за да осигуряват на членовете си здравни застраховки, компенсации за отсъствие от работа поради заболяване и пр. Хората не си позволявали да мамят клубовете, защото били достатъчно малки за да се самоконтролират. Хората се грижели един за друг, докато държавата и големият бизнес не поели тези функции. На колко хора, обаче, им е съвестно, когато мамят държавата или големия бизнес? На колко хора им пука за милионите непознати? Колко души е нужно да се ангажират в планиране, наблюдение и контрол, за да работи „солидарността“ в национален мащаб? Каква част от солидарно събраните средства ще се изразходва за поддържане на работни места и осигуряване на заплати на заетите с контролиране и изпълнение на наказания вместо с произвеждане на  благосъстояние

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.