Снимки за спомен

Не мога да разбера тръпката да позираш за снимка до някого или нещо. Ако искам да запазя спомен за някого или нещо, защо трябва да заемам част от кадъра? Не че ненавиждам да се виждам на снимки, особено ако не позирам специално за тях; нямам нищо против и да се видя на снимка до някого или нещо – ако фотографът е решил, че аз и другият / нещото изглеждаме добре / забавно / интригуващо и пр. заедно. Струва ми се, че за да стоя на снимка заедно с  нещо / някого, между нас трябва да има някаква истинска спонтанна връзка, колкото и да е мимолетна да е тя. Естествено е такава връзка да бъде забелязана от фотографа, а не да му бъде посочена от мен. Просто не мога да застана край архитектурна забележителност или представител на екзотична култура и да помоля някого да ни щракне.

Може би хората искат да имат доказателства за връзката си с някого или нещо, за да разширят личността, да покажат, че са нещо повече от самите себе си. Вие как мислите?

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.