лоша дума vs. шамар

Веднъж казах на своя близка, че ако се беше омъжила за друг, щеше да е напусната или редовно бита. Защо й говорих по този агресивен начин? Защо някои мъже биха били физически агресивни към нея? Защото понякога е трудно да бъдеш добър, особено когато те нападат.

Физическото насилие може да е примитивно, но психическото е не по-малко жестоко и болезнено. Докато психическото насилие обикновено е мотивирано от желанието да нараниш, физическата реакция към него обикновено е опит за самозащита – единственият начин, който изглежда наличен на изтормозения ум – единственият начин да спреш потока от думи. Разбира се, има и случаи, в които хората реагират  на въображаеми нападки, но това е друга тема.

Многократно съм наблюдавала преуморени и изнервени родители да удрят опитващите се да ги изнудват в магазина деца. Струва ми се, че това обикновено не впечатлява особено минувачите,  които биха се стреснали и дори намесили ако видят възрастен да удря възрастен. Но защо минувачите у нас реагират така е друга тема.

Спомням си, че в първи клас имах съученичка, която непрекъснато се заяждаше с мен, въпреки че аз  не исках от нея нищо освен да ме остави на мира. Един ден, в началото на учебния час тя продължаваше да ми мърмори през 2-3 чина зад мен. Станах, отидох до нея, ударих  й шамар и се върнах безмълвно на мястото си. Предполагам, че по подобен начин се е чувствало детето на моя приятелка, което се опитвало да „изключи“ многословна гостенка с дистанционното за телевизора.

Да, има и други начини – да се отдалечиш (не винаги възможно … представи си, че шофираш, например) или да премълчиш. Последното, обаче, се учи и постига бавно … сещам се за Сократ, който казвал, че животът със сприхавата му съпруга калява характера му.

Когато говорим за жертвите на домашно насилие (и не само), обаче, имаме предвид физическото насилие и намираме за политически некоректно допускането, че същите тези жертви може да са провокирали насилника с психическа агресия, емоционално изнудване, но нали тези неща не оставят видими материални следи и няма как да се извади медицинско…

На мен пък ми се струва, че точно психическото насилие е широко разпространено и се проявява във всякакви контексти – у дома, в училище, на работното място, на улицата, в магазина, онлайн. За мен е притеснително, че сме приели част от формите му (особено по-рафинираните, а често и по-разрушителни) за естествени нишки от тъканта на реалността, което легитимира нашите собствени прояви на психическо насилие. Дали когато сочим с пръст физическите насилници всъщност не сме като крадеца, който вика „Дръжте крадеца!“?

Още по темата:

дребният тиранин

Насилието, Пейо

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.