Съкровищата, вселената и всичко останало

Преди време споделих, че се чудя какво иска вселената от мен. Един от читателите ми отговори, че не е нужно да се главоболя чак толкова, понеже единственото което иска вселената от мен е едно бебе. Беше ми нужно доста време, за да се реша да имам бебе и сега съм бременна не защото смятам, че това е единственото което изисква вселената от мен, а защото накрая прецених, че бебето няма да ми попречи да търся отговор на въпроса какво иска вселената от мен, а когато го открия, да действам в съответствие. Ето защо не мога да кажа, че децата ми са най-голямото съкровище – може и да са, а пък още да не знам, но все пак навън има милиарди други същества, които ме интересуват и за които се чувствам отговорна.

Понякога се уморявам да ловя и свързвам нишките на вселената, и тогава намирам извинение във факта, че съм бременна за това, че лежа и чета разкази на Катрин Мансфийлд. За късмет, вчера дори ми беше лошо, така че бях напълно оправдана.

Днес, обаче, след като проверих няколко домашни, сготвих и поразгледах няколко блога, се сетих, че от години не намирам време за една от важните нишки – ГМО (генетично модифицирани организми), за които не съм научила кой знае какво, поради което не съм подписала ни една петиция, не съм писала в блога, не съм обсъждала темата с учениците си и пр. В момента чувствам, че е крайно време. Затова в блога добавих нова категория връзки „Зелено“ и смятам да се просвещавам. Надявам се да не е прекалено късно, предвид промените в нашето законодателство, но законите са човешка направия и винаги подлежат на промени.

Заради това ще се наложи да изоставя за малко Мария Монтесори и нейния образователен метод, както и Едоардо Таламо и неговите строителни инициативи, както и добрите намерения да възобновя образоването си по темата за човешкото развитие в различните възрасти, особено ранните и пр.

Може би по-разумно би било да се съсредоточа върху приоритетни области – учениците си, децата си, но как бих могла да  бъда добър учител и родител ако не знам достатъчно за света и ако не давам личен пример в изследването му?

Може би това, че съм жена е много, много важно, но все още не разбирам защо и не ми изглежда спешно да разбера. Единственото, което ми хрумва да напиша за карнавала, на който ме покани Бу е: радвам се, че съм жена, понеже мога да си позволя да нося шарени чорапи, иначе, поне засега, ми е все тая. Не се оплаквам от това, че съм жена, не бих се оплаквала и ако бях мъж. Мисля, че за мен е привилегия да съм човек вместо плъх или хлебарка.

А вие ми препоръчвайте връзки към важна информация за ГМО и случващото се у нас във връзка с това.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.