Приказка за бананите

Бананите, които ядем днес са стерилни и нямат семена. Те се клонират непрекъснато от резници. Тези банани са генетично стари – може би от каменната ера :) Липсват им гените, които могат да се справят с вредители и болести. Да се развият нови сортове без полово размножаване е скъпо и времеемко. Ето така стандартизацията на растенията води до намаляване на естествените им способности да се развиват и оцеляват.

До 50те на пазара е доминирал сортът Gros Michel – докато не е бил нападнат от някакви гъбични организми, известни като Панамска болест. Химическите препарати се оказали безсилни и фермерите просто напускали заразените земи … докато не останали незаразени земи. Така дошъл краят на Gros Michel.

Неговият наследник, Cavendish, който ядем днес, не е толкова вкусен, но се наложил заради устойчивостта си. Днес, обаче, и той е застрашен – от болестта Black Sigatoka, което пък принуждава фермерите да го пръскат с химикали около 40 пъти годишно. В резултат на това работничките в плантациите заболяват от левкемия и раждат деца с увреждания два пъти по-често от средното, а за работници се твърди, че 20% са стерилни. Фермерите, които употребяват естествени пестициди не страдат от въпросните заболявания, но това не значи, че се справят с болестта по растенията. Освен това, Панамската болест се завръща с пълна сила под изменена форма (tropical race 4). Южна Африка, Австралия и голяма част от Азия вече са заразени; достатъчни са няколко грама пръст по нечия обувка, за да се пренесе и в Америка.

Няма как да се усъвършенства сортът, тъй като всички ядливи банани са стерилни; единствената надежда е в спонтанна мутация. Възможно ли е генетичното модифициране да помогне? Всъщност това може да се окаже единствената надежда, след като в продължение на една година 30 000 растения са били ръчно опрашвани с полени на фертилни азиатски банани, а от произведените 400 тона са получени 15 семена, от които само 4-5 са покълнали. По-нататъшните опити за кръстосване са произвели устойчиви банани, но те имали по-скоро вкус на ябълка и засега само кубинците били склонни да ги ядат. Отделен е въпросът дали бихме искали да ядем генетично модифицирани банани и какъв вкус биха имали те.

Бананите не са единственият застрашен културен вид. Фермерите обикновено се фокусират върху отглеждането на ограничен брой сортове заради качествата, които се ценят на пазара. Естествената устойчивост на вредители и болести намалява, а междувременно генетичните „складове“ за стари видове и диви роднини се занемаряват и изчезват. Така пръскането остава единственият начин за справяне … докато е възможно.

В разни кътчета на света все още се намират убежища за някои растения и шепа ботанически Индиана Джоунсовци са се отдали на откриването им. Някога съветските учени са събирали неизвестни видове растения в Централна Азия, но след оттеглянето им през 1989, тези места изчезват – както се е случило в Туркмения по времето на ексцентричния й държавен глава Туркменбаши, който изкоренил държавните ботанически градини и орязал финансирането за други растителни колекции.

Ако продължаваме да застрашаваме биоразнообразието, един ден ще можем да разчитаме единствено на генетичното модифициране, за да запазваме някои видове и сортове. Струва си да помислим какви биха могли да бъдат последствията от това.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.