Какво всъщност се случва с онкоболните деца?

В Интернет няма достатъчно публикации по темата. Повечето препращат към блога на една майка, към който дадох линк и аз. Оттам научих кое лекарство за какво служи и че лекарства няма, но някои хора ги внасят нелегално от чужбина.

От другите източници дотук разбрах следното:

– „Здравното министерство не  е сключило договор за доставка на споменатите медикаменти и те не присъстват в Позитивния лекарствен списък по Наредба №34 за 2009 и 2010 година.“ (От предаването на Валя Ахчиева 12 януари 2010).

– „Никой на територията на България няма право да продава „Ел аспаригиназа”, защото фирмата производител не е пожелала да го продава в нашата страна.„ (От предаването на Валя Ахчиева)

В същото време чета „Получихме съобщение от здравното министерство, че фирмата доставчик не се е представила на търга“, обясни шефката на клиниката д-р Ангелина Стоянова.“ (от сайта plovdiv.dir.bg 19 декември 2009)

Всичко това ме кара да питам: Как точно са се осигурявали тези лекарства през 2009? Единствено като незаконен внос от чужбина ли? Тогава защо чак в края на декември 2009 пловдивска болница съобщава на родителите, че лекарства няма да има?

В сайта на Българска асоциация за закрила на пациентите, в края на декември 2009 има интервю с министъра на здравеопазването. Ето частта, която има връзка със случая:

Водещ:Видях онзи ден, че в Пловдив родители на деца, болни от левкемия, са казали, че нямат лекарства за болните си деца за два препарата – „L-аспарагиназа” и „Пуринетол”. (Тъй като откривам информация само за Пловдив, чудя се какво се случва в другите градове)

Божидар Нанев: Да, чух за този случай и направих проверка. Установи се, че за едното лекарство причината да не може да бъде използвано е това, че производителят е спрял неговото производство, т.е. то не се произвежда вече. Затова отсъства.

Отварям скоба насред интервюто, защото  в един сайт четох следния коментар „купувам за приятелско дете от гърция и там струва 23 евро опаковка от 25 таблетки. Намира се и под името 6-меткаптопурин. Направила съм пълно проучване и това е най-неската цена, на която може да се намери извън страната ни. В аптеките в Гърция се разрешава купуването на една опаковка без рецепта от една аптека. Така отивайки до там, може да се обиколят пет-шест аптеки и да се вземе по една опаковка, та да има детето поне за 5-6 месеца (според дозировката). Като няма доставчик, поне да приемат касовите бележки и да ги осребряват от МЗ.“ Сега произвежда ли се или не се произвежда? Предполагам, че и да не се произвежда вече под това име, има и заместители. Ето информация от един руски сайт.

Водещ: А ще се заменили ли с някакво друго, по-скъпо, по-модерно лекарство?

Божидар Нанев: Разбира се. Но защо да е по-скъпо.

Водещ: Защото е по-добро сигурно.

Божидар Нанев: Защо да не е по-добро наистина, без да е по-скъпо, има и такива лекарства, има и по-ефикасни лекарства, които могат да бъдат на приемлива цена.

Водещ: Има ли деца оставени болни от левкемия без лекарства днес, в тази минута?

Божидар Нанев: В тази минута има достатъчно лекарства. По-нататък министърът продължава: Ако, като в този пример – нещо не съществува в момента за това, че не се произвежда или за това, че нямаме механизъм да го внесем, т.е. не се плаща никъде… но няма как да научим какво казва, защото водещият го прекъсва и не можем да разберем нищо повече за това какво се прави в подобни случаи … В този дух на пркъсване и недоизказване частта, която ни интересува завършва.

Водещ: Не говоря за тези, които не се произвеждат, а за тези, които ги има и би трябвало да се доставят от…

Божидар Нанев: Има не само такива, които не се произвеждат вече, има такива, които никъде в тези европейски страни, с които се сравняваме, не се доставят и не се плащат. Така че, аз ви казах, това е един изключително сложен процес, с хиляди позиции и медикаменти, където не може всеки да пожелае каквото той реши. Има си точно определен ред.

Водещ: Всеки иска най-качественото за детето си.

Божидар Нанев: Има си точно определен ред, по който се допускат определени лекарства. Има достатъчно други медикаменти, които биха могли да бъдат включени за лечение на определени…

Водещ: Има ги? Налице са? Няма да има дефицит на подобни препарати?

Божидар Нанев: Разбира се, към момента има с какво да бъдат лекувани.

***

Какво се прави по случая в момента? Милена (Мама Меми) започна кампания, обръщайки се към медии и институции с надеждата да накара държавата да осигурява лекарствата за онкоболните деца безплатно. В момента Фейсбук групата й наброява над 2 000 души.

Докато тече кампанията е възможно да има деца, чиито родители не могат да осигурят лекарства – защото нямат познати, които да ги внесат от чужбина или защото нямат пари.  Чудя се как бихме могли да влезем във връзка с такива хора и да им помогнем. Във форума на бг-мама някой е пуснал такава тема преди около месец, но е получил само един отговор.  Засега не съм открила такъв начин. Мама Меми ме посъветва ако искам да помагам на болни деца с пари, да посетя сайта Спаси, дари на … На първо четене не видях информация по въпроса с липсващите лекарства. Да разбирам ли, че всички хора някакси намират начин да се справят или пък някои от тях нямат идея как?

Вие какво знаете по въпроса с липсващите лекарства? Очаквам конкретни делови отговори, които биха могли да бъдат от помощ на някого, а не мнения за това каква е държавата и каква е авторката на блога, но вие си знаете.

Благодаря за вниманието.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.