За надеждата на болните, доброволците в клинични изпитания и още нещо

В последните дни към блога се стекоха хиляди търсещи надежда за излекуване от рак. Надявах се да четат внимателно и текстовете и коментарите, а не просто да търсят телефона за връзка с този, който може да им осигури чудодейното лекарство Ставринол, за което преди няколко дни съобщиха по Нова ТВ. Никак не съм сигурна, че го правят.

Разбирам, че на много хора не им е останала друга надежда, разбирам, че някои вече не се страхуват от смъртта и са готови новото лекарство да бъде тествано върху тях, но дори и гаснещ, животът си струва, а чрез смъртта си, човек може да направи нещо смислено, с което да помогне на други. Накъде бия?

Мислих за това дали аз бих станала доброволец при тестването на животоспасяващо лекарство. Бих. При определени условия. Най-важните от тях са да съм убедена, че предлаганото лечение почива на някаква сериозна обосновка и че тези които са го разработили са хора, на които мога да се доверя. Разбира се, вземането на окончателно решение включва скок на вярата и поемане на лична отговорност за изхода от експеримента, но все пак преди да направя този скок, ще ми е нужна информация. Ще искам да знам колкото се може повече за начина на действие на лекарството и за биографията на разработчиците.

Аз не съм специалист в нито една точна наука, ученическите ми спомени са далечни и бледи, а наскоро преоткритите ми интереси към науката все още не са ме отвели достатъчно далече, за да разбирам всяко научно обяснение за действието на лекарства. Ето защо за да изясня първия въпрос (дали предлаганото лечение почива на сериозна обосновка), бих потърсила помощ.

За да се уверя че знам достатъчно за разработчиците, бих се интересувала от досегашната им работа, от образованието им, както и от инициативите им извън работното място. За да направя скока на вярата, вероятно бих поискала лична среща с тях. Би било добра идея да се организира някаква конференция,  на която да присъстват евентуални доброволци и екипът разработил лечението, и всеки да може да зададе на живо каквито си пожелае въпроси. Може да се помисли и за доста предварителна комуникация по Интернет – форум, чат, видео-конференция и пр.

Ето защо смятам, че тези, които не са се запознали достатъчно добре с предложеното лечение, не бива да бързат да заявяват, че са готови да станат доброволци. Защо да изгубят необмислено живота си днес, преди да са се осведомили дали някой друг по-надежден екип с по-надеждно лекарство не търси доброволци? Не знам как се набират такива доброволци по принцип, дали можеш да участваш в изследване, което се провежда от учени в друга държава и пр., но вероятно Нова Телевизия и моят блог не са ултимативният източник на информация.

Не, не искам да убивам надеждите ви, но и не искам да бързате да се самоубивате. Не съм сигурна, че Ставринол е единствената ви надежда. Мисля, че надеждите дебнат иззад много ъгли, но вие ги търсите на едни и същи места.

Когато аз търся надежда, се опитвам да науча повече и това е главното, което мога да ви препоръчам – преди да се обадите по телефона на проф. Ставрев, вижте, например, този сайт – открих го вчера и мисля, че може да ви послужи като начало на търсенията ви. Преди години четох книгата на Бърни Сийгъл „Любов, медицина и чудеса“ и бих искала да я препоръчам; авторът е вече пенсионер, но е преподавал и лекувал в университета Йейл, ето и сайтът му ако четете английски. И пак казвам – върнете се към двете по-стари статии и прочетете ВСИЧКИ коментари, обсъдете ги с познати, които може да са по-наясно от вас.

А относно Ставринола, когато науча нещо ново и важно, ще го публикувам. А дали още сега ще поръчате диамантения прах от Москва е ваш избор – на пълнолетни хора, които са наясно, че рискуват живота си.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.