За блогоегото – размисли край кухненската печка

Тази сутрин, докато готвех, си мислех за една личност, която обича да блогва презрителни забележки за разни личности, понякога блогъри. Не ми е толкова интересно защо го прави; по-интересно ми е защо някои от тези личности се впрягат дотам, че да блогват своите негативни реакции на нейните забележки. Едни изразяват възмущение, други отвръщат на удара, и пр.

И така, докато продължавах да се чудя, вече край компютъра, попаднах на подобна ситуация. Разликата е в това, че един блогър не блогва публично, а праща мейл на друг блогър – задава му въпроси – неудобни, поставящи под съмнение професионалните качества и постижения на получателя. На свой ред, получателят отговаря публично, защото чувства, че е необходимо да се защити, не спестявайки възмущението си.

Наблюдавала съм случаи, в които блогърите се защитават (понякога агресивно) и от текстове, които аз съвсем не успявам да разпозная като нападки.

Всички тези агресивно защитаващи се блогъри, обикновено получават подкрепа от читателите си, под формата на възмущение и нападки, защото … на блогър такива неща не се правят?

Може би за блогърите блогърът е нещо като свещена крава, за която … или хубаво или нищо. Освен ако нападнатият (този път лично и наистина) блогър не е изкупителната жертва на останалите блогъри. В такъв случай е политически коректно и дори желателно да се генерират презрителни, подигравателни и пр. коментари и постинги. Ангел Грънчаров и до ден днешен остава моят христоматиен пример за изкупителна блогожертва (съжалявам, че не открих онзи текст, в който се чудя защо беше изваден от Блогосферата).

Политически коректно е блогърите да споделят радостта от потупванията по рамото, особено ако са под формата на покани и награди. Не съм отделяла време да проверя дали получават доста допълнително подкрепящи коментари или пък такива, които критикуват понякога твърде натрапливото за моя вкус самохвалство.

Но иначе читателските (особено идващи от други блогъри) потупвания по рамото са нещо обичайно. То е в основата на вече сформирани групички от блогъри, за които това е толкова насъщно, че понякога прави някои градивни коментари политически некоректни, ако в тях бъде надушено несъгласие. Друга интересна форма са поклонническите коментари пред някои блогоикони.

Всичко това показва, че блогърите по нищо не се различават от простосмъртните.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.