Вземи си живот. И кво значи тва?

Много ми е забавно, когато ми кажат „Get a life“, „Какво се впрягаш толкова?“, „Откъде намираш толкова време за писане?“, „Животът не е това, което виждаш на монитора“ и пр.

Ако правилно разбирам съветите, би трябвало да не се интересувам от нещата, които се интересувам, или пък ако се интересувам, да не се задълбочавам. Също така, би трябвало да прекарвам повече време офлайн и да се виждам с разни хора. Щото, иначе, явно не живея истински.

Ако въпросните хора са истински загрижени за мен, бих искала да ги уверя, че ми харесва да се интересувам от нещата, от които се интересувам, а още повече ми харесва да се задълбочавам. Прекарвам немалко време офлайн, но това няма как да е известно на широката общественост, понеже не държа да се виждам с кой знае колко хора офлайн. Проблемът е, че нямам достатъчно сили, за да се видим офлайн и да ги убедя лично.

Изобщо не казвам, че това е по-добре отколкото да не се интересувам от нищо, да не се задълбочавам и да не ме свърта на едно място без компания. Просто това е моят живот … или поне така ми се струва.

Предполагам, обаче, че има хора, които са по-наясно със собствения ми живот, или по-скоро липсата му, отколкото аз самата. Ироничното е, че точно от тези хора никак не се интересувам, още по-малко задълбочено, а и никога не изпитвам желание да си комуникирам с тях офлайн … не че много ми се иска да го правя и онлайн. Вероятно това е причината още да не знам за какво съм се родила и как да прекарвам отредените ми дни, както и причината за това шансовете ми да го открия да са минимални. Сега някак ми домъчня за мен самата …

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.