Хейтър? Завистник? Просто критик.

На тази снимка съм аз, на едно от работните си места – едно гробище. Професията ми? Гробищен критик. Защо изглеждам щастлива край гробовете? Понеже харесвам работата си – да изследвам гробищни плочи и други аксесоари, да анализирам избора на близките на покойниците и да споделям прозренията си. Понякога изпълнявам и екскурзоводски функции. В изложенията ми винаги прозират субективните ми предпочитания – не само естетически. Освен това обичам да задавам въпроси – някои доста политически некоректни и поставящи под въпрос.

Какво ми дава право да правя всичко това, при положение, че не съм нито един от покойниците, нито пък някой от техните близки? Любопитството ми, или ако предпочитате синонима му: любознателност.

Каква е мотивацията ми? Дали го правя от омраза? Не знам, може и да мразя всички тези непознати хора. Дали го правя от завист? Не знам, може и да искам да съм на тяхно място. А досега смятах, че ме мотивира същото, което ме кара да пиша ревюта за книги и филми в блога, да споделям мнения за социални и политически явления, пък и дори и за хора :P

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.