Промиване на мозъци

В края на 40те и началото на 50те комунистическата власт в Китай провежда кампания в национален мащаб, която цели да създаде нови хора, които да градят новото комунистическо бъдеще (на английски я наричат thought reform). Основни обекти на реформата са интелектуалците (понятие включващо всички, които имат средно и по-високо образование) и тийнейджърите. Интелектуалците са нужни на страната, но тъй като повечето от тях произхождат от сравнително заможни семейства или пък благодарение на образованието са успяли да се издигнат до по-високи социално-икономически позиции, се смята, че са се отдалечили от „народа“ (разбирай бедните и необразованите) и за да му служат истински и безкористно, трябва да се приемат „правилния“ комунистически светоглед и да изкоренят „вредните“ си нагласи. За младежите пък се смята, че все още не са ориентирани. Организират се курсове в гимназиите и университетите, а също и специални „революционни университети“. Разбира се, част от хората се превъзпитават и в затвора, а ако се окаже че не подлежат на превъзпитание, се елиминират. Към курсовете се прибавят и кампании на омразата към японските окупатори, американските империалисти и пр.

На превъзпитание в затворите подлежат и чужденци – бизнесмени, лекари, християнски мисионери, някои от които са прекарали голяма част от живота си в Китай.

Робърт. Дж. Лифтън е американски психолог, който провежда изследване на това явление като интервюира през 1954-55 в Хонконг десетки негови обекти – китайци, европейци и американци – всички от тях хора, които са напуснали завинаги Китай – като бежанци или експулсирани.

Различните части от книгата са посветени на индивидуалните истории на интервюираните, на очертаването на модела на реформата, на някои аспекти от китайската култура, както и на въпроси доколко религията, образованието и политиката по принцип представляват промиване на мозъка. Особено интересни са опитите на автора да обясни различните реакции на изследваните във връзка с индивидуалния им характер и минало, групирането им в няколко общи категории, проследяването на развитието на изследваните години след реформата.

За разлика от други опити за промиване на мозъци, тази реформа не разчита на електрошокове, химия и хипноза, а на дейности, които се базират основно върху използването на езика – четене, писане, разговори (ако не броим физическото насилие в затворите, което липсва в останалите „реформиращи“ институции). Китайците за заимствали това от руските комунисти, но с течение на времето са въвели доста свои подходи. Докато четох тази книга, си спомних за Владимир Свинтила – в неговите книги се разказва за подобни практики у нас. Мисля, че филмът „Иван и Александра“ би могъл да даде известна представа за 50те в България и нашенските „меки“ методи за промиване на мозъци. Можете да го гледате тук – част 1 и част 2.

Мислих доста за това как аз самата бих се справила в подобни ситуации, отново се зарадвах, че завърших гимназия през 1989 и не ми се наложи да си вадя хляба и да отглеждам деца през социализма и си пожелах никога вече да не ми се случва да живея в тоталитаризъм, па ако ще и да съм се превърнала в същински Буда.

Книгата е издадена тази година, 400+ страници, цена 27.00 лв. Ето я и на английски.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.