Броене на благословиите (без сарказъм!)

Ако бях пенсионер,

Щях да съм благодарна – за това, че не съм се оказала политически неудобна и съм оцеляла в онези времена, че по време на младостта и средната ми възраст,  не ми се е налагало всеки ден да пресмятам дали ще мога да си платя следващата сметка за тока, дали утре ще скочат курсовете на сиренето и памперсите, дали ще мога да платя лекарствата за децата или пломбата на зъба.

Щях да съм благодарна – за това, че сега живея в собствено жилище и някак успявам да му платя данъка, че мога да си позволя отоплението с дърва, че имам много канали по телевизията, та не ми остава време да се опитвам да проумея истината за онова време, че всеки месец получавам пенсията си навреме и знам на каква сума мога да разчитам.

Тъй като не съм пенсионер и може никога да не бъда,

Сега съм благодарна – за това, че онези времена приключиха малко след като навърших 18, че отгледах дете при силно променлив курс на сиренето, заплатите и памперсите, че тогава не представлявах интерес за застрахователите, а сега за онези, които отвличат роднини.

Сега съм благодарна – за това, че съм здрава и вече знам повече за здравето, че в следващите месеци сметките за тока ще започнат да намаляват, че ако не ми останат пари за книги, имам Интернет, че не мечтая за дрехите и обувките от новите колекции, а предпочитам любимите си дънки и гуменки докато издържат, че екскурзиите и курортите са нещо, за което не се сещам по принцип, че обичам работата си.

Благодарна съм, че живея с убеждението, че никой нищо не ми дължи.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.