Белите петна на екологията … в главата ми

От няколко седмици насам, част от времето ми за четене е посветено на екологията – в най-широк смисъл, който ми дава повече въпроси, за разлика от екологията в онзи окастрен до няколко клишета смисъл, който дава прости отговори „Събирай боклука разделно“, „Дърветата са белите дробове на земята“ и пр.

Всъщност това е съвсем нормално -светът се състои от толкова много неща и същества, които непрекъснато си взаимодействат, а аз знам толкова малко за толкова малко от тях, най-вече за всяко поотделно. Докато съм ходила на училище, съм изучавала нещата отделно, а по-задълбоченото изучаване е представлявало най-вече анализ – разделяне на части. Там съм научила, например, как да направя дисекция на червей, но пък с училищните знания, мога да сглобя май единствено „Калашников“ – ако разполагам с всички части, които, разбира се, не знам как мога да създам сама, но и нямам идея кой, къде и как създава.

Тъй като не умея да помня откъслечна информация, ако не успея да я свържа в работещи процеси с друга, бързо я губя. В резултат на това, не осъзнавам повечето свои връзки със света, който в огромната си част остава безсмислен за мен. Предполагам, обаче, че невидимото за мен, не е непременно несъществуващо – то е тук – като мравките, които настъпвам, като безмирисните газове, които вдишвам, като бактериите, които отглеждам в тялото си, като собствената ми ДНК, чиито неумолими прищевки следват клетките ми.

Прочетох набързо пет книги и дочитам още две. Не научих много, защото твърде много бързах. Вярно е, че сега знам малко повече, че в главата ми започнаха да се оформят разни модели, но когато се вгледам в тях, виждам, че са пълни с пролуки, а когато се отдръпна назад, за да видя голямата картина, виждам белите петна между моделите.

За да не се връщам отново към прочетените книги, реших да се обърна към … детските енциклопедии и научно-популярни книжки. Останах доста разочарована – красивите шарени преводни книжки са по-добри от грозните неграмотни и нелогични нашенски учебници, но предлагат също толкова откъслечна информация. Предимството им е, че не отблъскват читателите и могат да стимулират желанието им да научат повече.

Прииска ми се да започна да създавам мрежа от свързано знание, която да се разгръща в много посоки – нещо като растяща илюстрована книга за dummies – за малки и големи, онлайн и офлайн.

Май ще се наложи на първо време да препрочета внимателно книгите, които споменах, като се опитам да ги вместя в обща карта, която да ми осигури … отправни точки. Книгите са Колапсът, Краят на храната, От люлка до люлка, План Б 2.0 (или по-добре да си купя следващото издание), Confessions of an Eco Sinner, One Straw Revolution, The Natural Way of Farming.

Приемам всякакви предложения за заглавия на книги и статии, адреси на сайтове. Хайде, бързо, докато съм в тази учудващо материалистична фаза ;)

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.