Бюрократично и безсърдечно за онкоболните деца

За месец и половина така и не можах да разбера каква е истината за лекарствата за левкемия – нито колко със сигурност струват (или поне как наистина варират цените им в различните страни (вкл. България), от които ги купуват за българските деца), нито кога са извадени от позитивния лекарствен списък ( според мен по време на предишното правителство) и пр. Родители, журналисти и активисти дават най-разнообразна или никаква информация, а ядро за координирани действия така и не се образува. Апелите ми да проучим внимателно закони и наредби и да наемем добър адвокат (над 20 хиляди души във Фейсбук групата биха могли да дарят по левче), а на журналистите да представим повечко готова информация (която просто да проверят ако желаят, понеже не се наемат сами да разследват, пък и тези, които биха се наели, имат нужда от помощ, нали?), не бяха приети и май оставих някои от активистите с впечатлението, че съм враг на кампанията за спасяване на болните деца, други, че търся евтина слава на техен гръб и пр.

Да, продължавам да смятам, че само с възмущение и спамване на бюрократи с писма (предимно електронни), в които липсват ясни въпроси и предложения не се постигат добри резултати. Не става и с несподеляне на информацията между малкото по-активни от средностатистическия възмутен и включил се в подписка гражданин. Изминалото време показа, че по лесния начин не става. Понякога става – когато гражданите имат късмет да попаднат на хора с власт, които биха искали да се възползват популистично, но не може винаги да се разчита на този късмет.

Държавата трябва да реши този проблем, тъй като продължава да е ангажирана с

НАРЕДБА № 34 ОТ 25 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА РЕДА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ  ОТ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ НА ЛЕЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ  ГРАЖДАНИ ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯ, ИЗВЪН ОБХВАТА  НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗДРАВНО  ОСИГУРЯВАНЕ

В сила от 29.11.2005 г. Издадена от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.16 от 21 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 21 Март 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.89 от 14 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.90 от 17 Октомври 2008г., изм. ДВ. бр.96 от 7 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.24 от 31 Март 2009г., изм. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2010г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се урежда редът  за заплащане на лечението на българските  граждани за заболявания, извън обхвата  на задължителното здравно осигуряване  със средства от републиканския бюджет.   (това означава, че парите за лечение на тези заболявания не идват от здравната каса, а от други фондове)

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г.) (1) По реда на тази наредба се заплащат лекарствените продукти, предназначени за лечението на:

1. злокачествени  заболявания;

2. състояния  след трансплантация на тъкани  и органи;

3. инфекциозни  заболявания (СПИН, туберкулоза и  други);

4. редки  заболявания;

5. болни  с бъбречна недостатъчност на  диализно лечение;

6. психични  и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост.

Да, по тази наредба държавата плаща само за лекарства, включени в позитивния списък, а в момента лекарствата за левкемия са изключени от него по неясни причини. След като държавата е поела ангажимента да осигурява лечение за тези групи заболявания, тя е длъжна да включва в позитивния списък лекарства, с които тези заболявания се лекуват.

Един добър адвокат може да го каже с нужните думи във формат, който да свърши работа. Един добър адвокат може да посочи кои биха могли да бъдат ищците – от предишното правителство, което е извадило лекарствата от списъка и от сегашното, което не изглежда да прави нищо, с което да поправи грешката. Един добър адвокат може да открие насъответствия в законодателството, а гражданите да направят кампания за елиминирането на тези несъответствия.

Но дали да потърсят помощ от професионалисти и скромно дарение от емоционално ангажираните граждани (над 20 хиляди!), могат да решат активистите на кампанията, сред които има и родители на потърпевши деца. Аз мога само да гледам отстрани и да досаждам с глупави въпроси и предложения.

Тъй като на мен никой не ми обръща внимание, опитайте вие:

Адресът на Фейсбук групата

Блогът на ръководителя на кампанията

Може пък да ги убедите да действат по друг начин; ако пък сте журналист или адвокат, бихте могли да им предложите и безвъзмездна помощ – ако наистина имате време и желание да помогнете, а не просто да си правите реклама, отбивайки номера. Не е нужно да сте известен колкото Миролюба Бенатова или Валя Ахчиева, които показаха как не бива да се прави.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.