Из невидимия свят под носа ми

Преди повече от година, докато се разхождахме из покрайнините на града, в удивителна  близост до един от известните паркове, съвсем недалеч от разрастваща се жилищна зона, попаднахме на доста странно изглеждащ имот. Едно момче ни каза, че не е безопасно да минаваме оттам, понеже се организират кучешки боеве. Едва след този разговор започнахме да забелязваме младите мъже, които привечер разхождат кучета от специфичните бойни породи из близкия парк, както и закачени на въжета автомобилни гуми, които висят от дърветата – използват се за тренировка – за захапване и висене на захапка.

Вчера разходката ни отведе до мястото, където току що бяха приключили боевете. Публиката се разотиваше. Собствениците се уговаряха за деня и часа на следващия турнир. В едно открито ремарке унило чакаше окървавено куче, което не рискувахме да снимаме. На метри от мястото влюбена двойка си правеше снимки на полянката, бабички се връщаха от разходка, един дядо си прибираше телето, а групичка млади майки наглеждаха невръстните си дечица.

Чудя се какво мислят за това защитниците на животните, които покрай кучето с отрязаните крака се заеха да прокарват закон, с който да инкриминират насилието над животни. Чудя се какво си мислят, че ще постигнат.

И кражбите са инкриминирани, но в нашата страна е пълно с хора, които не спират да крадат, въпреки многократно налаганите им от закона наказания (съвсем ефективни, например затвор). За тях кражбата е начин на препитание – така както е за други отглеждането на бойни кучета и организирането на боевете им.

В центъра на града деца се забавляват като стрелят с прашки по гълъбите, и не само че не им пука за гълъбите, но и не се притесняват, че може да уцелят и някои от множеството щъкащи наоколо едва проходили дечица, а това не впечатлява седящите наоколо родители.

В училищата децата ни не само се бият жестоко без да впечатляват с това училищния персонал, но и ъплоудват заснетите на телефоните си клипчета. Ето линк към едно от безобидните.

Модерно е да участваме в подписки и да искаме справедливост и наказание. Но пък не е наша работа да помогнем на децата да се научат на емпатия и да открият по-интересни занимания от насилието, но пък е наше право да ги бием с възпитателна цел. Още по-малко е наша работа да създаваме алтернативи за онези невидими наши съграждани, сякаш излезли от филмите на Кустурица. От Биг Брадър на Биг Брадър не усещаме как ставаме все по-грозни, мръсни и зли, или поне такава става все по-голяма част от представителната извадка.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.