София на простолюдието

Опит за социология на града от Милена Якимова, към 200 стр./12 лв.

Купих си книгата, защото исках да науча за живота в София след Освобождението, за зараждането на различни социални групи и техните взаимодействия. Намерих каквото търсех, но … в пестеливи количества, тъй като основната част от книгата е заета от разсъждения и уговорки за метода. Нямам нищо против да чета такива неща, защото те подпомагат и задълбочават разбирането ми за същинската част, но … това е на теория. В конкретния случай авторката като че ли е заета основно с това да обсъжда не просто защо е избрала един подход, а и защо не е избрала друг, поръсвайки обилно всички тези обяснения с имена на авторитети. Не знам, може би това е приетият академичен начин да се излагат открития и собствени мисли – черпейки увереност и легитимност от авторитети, но на мен ми дойде в повече.

Не искам да се оплаквам от стила и изобилието на неразбираеми и полуразбираеми за мен думи. Наясно съм, че за да чета текст в определена област, трябва да съм наясно с терминологията, но в същото време не мога да не се озадача от факта, че досега ми е било по-лесно да чета чуждестранни, отколкото български автори (независимо дали става въпрос за антропология, социална психология, PR, физика и пр.)

Започвам да подозирам българските академични писатели в комплексарщина, която симптоматично се проявява в прекомерно позоваване на авторитети и неизменно предпочитание към по-малко известните на широката публика думи.

А може би проблемът е в това, че такива книги са написани, за да бъдат четени само от специалисти, но се разпространяват по канали, които ги отвеждат от невежи читатели като мен, а това май е неизбежно в малка страна с малко читатели, още по-малко специализирана публика, четяща на малко известен език.

И все пак, ако бях на мястото на въпросните бг автори, щях да се поуча от Джоузеф Кембъл, Джаред Даймънд, Робърт Стърнбърг, Брайън Грийн и други автори, които успяват да превърнат специализираната литература в бестселър. От една страна така  бих допринесла за просвещаването на повече хора, а от друга, бих пожънала слава и пари.

А може би не всяка научна статия си струва да бъде раздувана до размерите на книга. Какво неприлично има в това да си остане статия? Може би отговорът на този въпрос има нещо общо с това, че от една моя приятелка, която завърши една от онези икономически магистратури, създадени единствено с комерсиална цел, поискаха дипломна работа от минимум 200 (двеста!!!) страници.

Още малко по темата:

авторитети

Платон и птицечовката

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.