Уточнения по случая Аревик

Доста информация по случая се носи из Интернет, но не е съвсем подредена, избистрена, а това не я прави много полезна. Ето защо е нормално доста от хората да не разбират, да се съмняват и пр. Днес се занимавах основно с издирване и систематизиране, което по-нататък ще придобие удобен и достъпен за всички вид, но тъй като това предстои, бих искала да споделя това-онова:

Защо настояваме за освобождаването на Аревик?

ПЪРВО: Защото е незаконно. В Бусманци по закон принудително се настаняват чужденци, за които е официално решено да бъдат депортирани. В момента спрямо Аревик няма такава мярка. На 30 март е регистрирана молбата й за получаване на хуманитарен статут. Докато трае съдебната процедура, законът повелява Аревик да бъде на свобода. (Ако искате да проверите според кои закони, членове и алинеи, можете да посетите публикацията в блога на Правната клиника за бежанци и имигранти – към края й ще откриете линк – документ, в който Адвокат Иларева е изложила правните си аргументи)

ВТОРО: Тя не представлява заплаха за националната сигурност. Родителите на приятеля й са поели официално отговорността за нейното настаняване и издръжка.

ТРЕТО: Освен че е бременна, здравословното й състояние е силно влошено, а в Бусманци не могат да й бъдат осигурени нормални условия и медицинско обслужване.

Ако героите на историята са невинни, защо законът не е на тяхна страна?

Тези, които са били разделени от близките си, особено ако са в различни страни, знаят, че законът не винаги е на тяхна страна. Или пък ако е, бюрократите не са. Понякога попадаш в лабиринт от наредби и чиновници и не можеш да се измъкнеш без компетентен съвет – от адвокат или приятел, минал през съвсем същия лабиринт. Това се случва не само на влюбени, но и на разделени родители и деца. Случва се и в държавите, които смятаме за доста по-цивилизовани от нашата. А дори и ако получиш най-добрите съвети, в много от случаите се налага да чакаш дълго, дори и ако ти е невъзможно. Ще спомена само един пример: една моя позната все още не може да вземе в Канада пълнолетната си, но нуждаеща се от грижи поради умствено увреждане дъщеря; нищо, че майката отдавна има гражданство, а грижещите се за дъщерята баба и дядо са болни и на преклонна възраст; минаха повече от 10 години).

Защо арменското посолство не помогне?

Не знам. Негови представители убеждават момичето да си върви в Армения. За тях няма значение, че тя има право да дочака решението на съда, което може да е в полза на оставането й, а в това време е законно да бъде на свобода.

Защо има разминаване между това, което твърдим ние, обикновените граждани, и онова, което твърдят представители на компетентните институции в медиите?

Разминаването се е случвало и друг път. Питайте, например, активистите, които се борят за безплатните лекарства на онкоболните деца – в техния случай разминаванията са още по-нелепи и странни. Хубавото е, че в случая с Аревик разполагаме с документи, които могат да докажат истината – кой на коя дата пристигнал, каква молба подал, кога го задържали и т.н.

Та на въпроса: защото представителите на институциите не винаги са добре осведомени, а понякога откровено лъжат. Това е лесно, понеже тъкмо към тях най-често се обръщат големите медии, които достигат до повечето хора, а повечето хора не само че не ползват Интернет, ами нямат навика да сравняват и сверяват информация. Част от тях не допускат, че представител на институция може да се появи неподготвен по телевизията или да си позволи да лъже, след като е публична личност. Признавам, че и аз понякога залитам по последното, но трябва да свикна с идеята, че не всички публични личности биха направили това, което аз бих направила  на тяхно място.

Какво можем да направим?

За това ще пиша по-късно, понеже се налага да излизам. Можете да гледате най-актуалното от медиите по случая: интервю с приятеля на Аревик по Нова ТВ (първите 15 мин). А след това да споделите ценни идеи в коментарите :)

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.