Престъпление и Престъпление

Тези дни имам два повода да мисля за Закона. От една страна, случаят Аревик, а от друга страна, нападението над моя позната.

Относно историята на Аревик: някои хора смятат, че върху това момиче следва да се стовари цялата суровост на закона, защото законите трябва да се спазват, иначе ще настане хаос.

Хайде да помислим какво е нужно да направи човек за да спази някои закони – да речем имиграционни или свързани с бизнеса. Трябва да е грамотен и да знае отлично български, за да открие и прочете съответните закони и наредби. Трябва някак да разбере кои са всички необходими закони и наредби, които се отнасят до него. Трябва да знае към кои служители да отправи въпросите си, както и да има късмет въпросните служители да са компетентни, добросъвестни, информирани за последните изменения и единодушни по всички брънки от веригата, за да не става така, че от гише # 1 да го пращат на гише # 2, а на гише # 2 да го навикат и да го питат какво пък търси при тях. Трябва много да внимава да не закъснее, защото сроковете понякога са много кратки, да речем тридневни. Тъй като някои бюрократични процедури у нас не са ясно регламентирани и актуална и изчерпателна информация за тях не е достъпна за всички по всяко време – да речем на сайтове на институции – поне на български ( а аз смятам, че е нужно и поне на английски, но това е просто мечта), ако човек иска да бъде изряден пред закона, най-доброто решение е да наеме добър адвокат (или съответно счетоводител и пр.) От собствен опит знам, че добри адвокати ( и други специалисти) не се намират лесно, а в някои населени места (включително сравнително големи градове) просто липсват адвокати, които да се занимават с определени области от правото. В такива случаи се налага да се търсят в други градове, а как да разбереш кои са добрите адвокати в далечен град, в който не познаваш никого? А и това струва скъпо, а ако нямаш достатъчно пари? И каква е гаранцията, че ако разполагаш с най-добрия адвокат и направиш всичко и навреме? Накрая отново зависиш от начина, по който казусът ти ще бъде тълкуван от хора, които може да не са непременно компетентни и добросъвестни.

Колко от вас са съвсем нясно как да процедират, да речем с НАП, митниците, здравната каса и пр.? Нима адвокати и счетоводители, които смятате за добри не са били прецаквани именно заради неяснотата и бюрокрацията? Да, понякога човек неистово се опитва да спази правилата, но не успява. С което не застрашава или наранява когото и да било освен себе си и евентуално близките си, на които всъщност се е опитвал да помогне.

Относно историята на нападнатата жена: налице е фактът, че е прободена в корема, че на косъм е избегнала смъртта, че лежа в болница, а сега няма възможност да работи, защото й предстои продължително възстановяване. Какво предвижда Законът? Дознанието събира и обобщава информация. В случая – запознава се с две версии по случая – на жена, която твърди, че е нападната от вмъкнал се тайно и без позволение в дома й мъж (две пъти по-тежък от нея), и версията на мъжа, който твърди, че е повикан в този дом от жената, заключен и нападнат от нея, и след самоотбрана е успял да избяга и да спаси живота си. Свидетели няма. Няма доказателства, че години наред въпросната жена е била насилвана от същия мъж, а в становището на дознанието няма как да се отбележи, че в момента тя се страхува за живота си и прекарва дните си като затворник, а мъжът заплашва роднините й. Становището ще бъде предадено на прокурор, който ще реши дали има достатъчно данни за извършено престъпление. За любителите на прецедентите и практиката ще спомена, че в такива случаи, когато телесната повреда е средна, а причинителят й с чисто досие, когато липсват свидетели, прокуратурата може да реши, че няма основания да продължава да се занимава със случая. Ако пострадалата повдигне обвинение по частен път, няма гаранция, че ще убеди съда, че мъжът е извършил опит за убийство, а ако случайно успее, може да го осъдят на пет години затвор, след което да излезе след затвора след две и половина и да повтори опита си, понеже е от онези хора … както и да е.

В първия описан случай, можеш да попаднеш в концлагера в Бусманци и да останеш там за неопределен срок, въпреки че няколко от най-добрите адвокати в страната без да се наговарят споделят с интервюиращите ги медии, че не е законно да бъдеш задържан там. Във втория случай можеш да се разхождаш на свобода и да застрашаваш живота на хора – дори не ти е нужно да търсиш информация или пък да плащаш на адвокат.

В първия случай може да си извършил нарушение, за което юристите смятат, че е с тежестта на неправилно пресичане и де факто без присъда да бъдеш лишен от свобода. Във втория случай може да извършиш опит за убийство и след като дръпнеш една опашата лъжа да си отидеш вкъщи – да, без да се притесняваш за спазване на срокове и представяне на какви ли не документи.

Мисля си за това, че докато някои от нас растат, ги учат да не убиват и насилват, но не ги учат постоянно да си отварят очите за неподозирани бумаги и разпоредби. Вероятно днес в тази страна е по-прагматично да бъде обратното.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.