Кой плаща за грешките на институциите

На 05 май 2010г., при редовно явяваване за ежедневна подписка в ОДП на МВР-Монтана, Давид Арутюнян е настоятелно убеждаван „набързо” да подпише подготвен документ на арменски език … Давид отказал. В блога на Правната клиника за бежанци и имигранти, Валерия Иларева обяснява защо това е поредното престъпване на закона от страна на тези, които получават заплата, за да следят за спазването му. Не искам да бъда лош пророк, но се притеснявам, че щом не за първи път в полицията в Монтана си позволяват подобни незаконни действия (такова е и задържането на Аревик), биха могли да си позволят и следващи. По този повод моят коментар във Фейсбук групата беше следният: „Моделът е „Няма човек, няма проблем“. Ако не успеят по този начин, могат да се опитат по друг, включително като провокират хората да извършат нещо незаконно или нещо, което ще ги дискредитира. Ако не успеят да провокират, могат и да инсценират … “ Надявам се да не се случи такова нещо.

Надявам се не само заради Давид, а заради това, че една полицейска или прокурорска грешка, у нас може да бъде прикрита със съдебна грешка. Да, истината един ден излиза наяве за тези, които потърсят справедливост пред международни инстанции, да речем в Страсбург, но пък държавата (т.е. ние, данъкоплатците, а не служителите на държавата, които са допуснали грешка или своеволие) плаща. Както разбрах току що от интервю с Михаил Екимджиев (адвокат от Пловдив, известен с впечатляващ брой спечелени съдебни дела срещу държавата), досега осъдителните решения срещу България на съда в Страсбург са няколкостотин, а изплатените обезщетения няколко милиона евро. Според статистика на Екимджиев, ние делим първенството с Русия и Румъния (не в абсолютен брой, слава Богу, понеже сме малка страна, но след изчисляване на съотношението брой осъдителни решения, съотнесени към броя на населението). Защо се случва това? Според Екимджиев, заради лоши закони и некадърно прилагане на закони.

Научих всички тези неща от предаването на Маргарита Михнева, която се опитва да научи повече за случая Максим Савов, който е задържан под стража вече около 3 месеца за въоръжен грабеж – без никакви доказателства до този момент. Предполагам, че вече знаете за случая, за Фейсбук групата в негова подкрепа. Бях споменавала този случай, за да покажа, че у нас институциите нарушават закони и погазват човешките права не само на чужденци. За сравнение ще спомена, че мъжът, който разпори корема на моя позната наскоро и беше заловен от полицията, сега се разхожда на свобода след изтичане на 24 часа от задържането му, а жертвата му се крие и не знае как да продължи живота си; макар че е опасен, към него не беше приложена тежката мярка „задържане под стража“, която е приложена към Максим – въпреки че не отрича, че е наранил жената, че по ножа вероятно отдавна са открити отпечатъците му.

Ще завърша днешното обобщение по случая Аревик с интервю със Светла Енчева пред изданието „Аргументи“, в което се очертават драстичните и дребните пропуски и нарушения в административния подход към случая.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.