За Бусманци с любов и омерзение

Вчера Давид писа, че Аревик се връща от МВР болница в Бусманци и никак не се чувства добре с това. Това ме провокира най-после да отворя уста за неща, които си мисля от известно време – за това как може да се облекчи положението на пребиваващите в Специален дом за настаняване на чужденци у нас. И мислите ми не се въртят толкова около това какво може да направи държавата, а около това какво биха могли да направят загрижените граждани … стига държавата да не им пречи.

Гражданите могат да се борят за извеждането на чужденци от този дом и го правят; аз дори се включих в групата „Закрийте концлагера „Бусманци“ и освободете затворените там!“, тъй като смятам, че някои от от пребиваващите там чужденци според законите (дори и българските) не би трябвало да се намират там, а освен това условията в Бусманци в някои отношения са по-тежки от тези в затворите. В същото време, обаче, съм наясно, че такъв специален дом трябва да съществува, тъй като за хората, подлежащи на депортиране, за които има опасност да се укрият, трябва да има такова място – особено за онези, които представляват заплаха за сигурността на други граждани.

Предполагам, обаче, че за някои от пребиваващите в Бусманци това е единственото място, където биха могли да намерят подслон, докато се вземат решения за статута им. Това е единственото място, където биха могли да бъдат нахранени. Това са хора, които са пристигнали в България с оскъдни средства, които нямат познати тук, и на които би се наложило да спят на улицата и да се хранят с отпадъци. Ако домът бъде закрит, къде ще се озоват всички тези хора? Колко от нас, които искаме закриването на Бусманци можем и искаме да подслоним в собствените си домове и да издържаме освободени от Бусманци хора? А има ли и достатъчно други желаещи?

Някои хора (включитено и аз), смятат, че трябва да съществуват домове, различни от Бусманци, но предполагам, че всички можем да си дадем сметка, че такива домове не се строят за един ден и за жълти стотинки, че след като се построят, за да бъдат наистина такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, е нужно да бъдат снабдени с подходящ персонал, а също и доброволци. Не смятам тази кауза за предварително обречена, но мисля, че докато видим първия такъв дом в България, е хубаво да се фокусираме и върху съществуващия сега, върху затворените СЕГА в него хора, без значение дали очакват депортиране, решение за статута си или нещо друго.

Тези хора имат нужди, които не могат да бъдат адекватно задоволени с предоставените от държавата ресурси, но в крайна сметка, не можем да искаме всичко от държавата; ако сме толкова загрижени, бихме могли не само да се борим на думи за тези хора, а да им помогнем на практика.

Те имат нужда от връзка със света навън, психическа подкрепа, медицинска помощ, витамини, по-добра храна, дрехи, играчки  и какво ли още не. Навън пък има хора, които имат ресурсите да им помогнат. Тези хора могат да се свържат по Интернет, а някои от тях и на живо, да обсъдят нуждите на затворените и наличните ресурси и пр. Мисля, че дори някои части от интериора биха могли да се променят с помощта на дарения или пък дори да се привлекат ЕС и други финансирания. Огромните „стаи“, например, биха могли лесно да бъдат преградени с подвижни стени, които позволяват преконфигуриране винаги, когато има нужда. Самите настанени биха могли да вършат част от работата, което не само ще спести средства, но и ще им осигури смислено занимание.

Преди това, обаче, е важно да се идентифицират конкретните нужди на пребиваващите в дома. Най-добрият начин да стане това е доброволците да бъдат допуснати в дома, да разгледат условията и да разговарят с настанените и персонала.

Горното, обаче, може да бъде проблем. Доколкото знам, в Бусманци има часове за свиждане (май два пъти седмично по 30 минути), когато можете да се видите с конкретен пребиваващ след предварителна заявка. Но много от нас биха искали да помогнат на хора, които не познават, дори на групи от хора – как, в такъв случай, да оформят заявката си? Освен това, никъде в Интернет не можах да открия данни за контакт – адрес, електронна поща, телефон на дома в Бусманци. В сайта на МВР открих единствено кратка Powerpoint презентация на структурата на Дирекция „Миграция“, от която научих, че такъв дом има и в Любимец, но никакви данни за контакт. А би било хубаво да има и публично достъпен регламент за свиждания и пр.

Предполагам, че всички тези неща – публикуването на данни за контакт, изнасянето на ясни правила, както и осигуряването на достъп на доброволци са неща, за които не са нужни инвестиции и кой знае колко труд. Достатъчна е добронамереност от страна на компетентните институции и доброволците. Колкото и странно да изглежда, понякога, институциите и доброволците биха могли да са от един отбор, и всъщност така би трябвало да бъде.

Обръщам се към всички хора, неформални доброволци, нестопански и стопански организации и свързаните с проблема институции за предложения и съдействие. Вярвам, че можем да обединим усилията си и да постигнем значителни резултати. Всъщност, когато миналият ден гледах участието на Адвокат Иларева и Директора на дома в Бусманци в предаването на ББТ ми стана някак тъжно. Защо трябваше да се получи така, че двамата да се озоват от двете страни барикадата? Вярвам, че парадигмата може да се промени, а всички ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим. Всичко от което се нуждаем е добронамереност и комуникация.

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.