Как мина раждането и изводи

Дойде време да споделя как мина раждането. Ще маркирам ключовите моменти; не разчитайте да помня в колко часа на колко минути съм имала контракции.

Бях решила да родя в АГО в Хасково без предварителни планове и уговорка с лекар.

Защо в Хасково, в мизерното АГО, а не в Пловдив, където в последните години раждат доста хасковлийки? На първо място защото е наблизо – мога да се придвижа сама с такси по всяко време, без да бързам. Относно битовите условия … аз самата никога не съм живяла в кой знае колко лъскави условия, а и съм ходила на ученически бригади, където къпането със студена вода е обичайно. Пък и става въпрос за 3 дни само. Преди години се изискваше да остана цели 5.  Родих там, както бях решила. За награда се оказа, че точно в този ден, отделението се е преместило на реновиран етаж – новобоядисан, с нова дограма, бойлери във всяка баня и пр.

Защо без уговорка с лекар? Защото не бих могла да съм сигурна, че който и да е лекар може да гарантира, че в момента, в който трябва да постъпя в болница ще е на линия в добра кондиция. Ако трябва да избирам на кого да се доверя – на сънено подпийнало светило в малките часове на нощта или на дежурния екип, бих предпочела второто. Освен това, бих се чувствала донякъде задължена да приема идеите на наетия лекар, докато бих се чувствала по-спокойна да отстоявам своите желания пред лекар, когото не съм избирала. Родих при дежурната лекарка – беше спокойна и мила.

Бях решила да родя колкото се може по-естествено, но ако се наложи, да се съглася с каквото предложи лекарят. В такива случаи човек не може да знае дали нещо наистина се налага или така е просто по-лесно за лекаря; предпочитам да се доверя, за да запазя спокойствие и добро настроение – колкото по-малко страх и негодувание, толкова по—добри хормони, а оттам и по-леко раждане :) За всеки слуачай си носех епикризата от предишна операция – ако се наложи секцио; лекарките казаха, че нормалното раждане е за предпочитане, че съм добре сложена и че изглеждам доста по-млада отколкото съм (39).

И все пак родих ли така, както ми се искаше? В общи линии – да. Направих каквото зависеше от мен; имах късмет с персонала в болницата.

Тапата ми падна на предната вечер. След като излязох от тоалетната, прочетох няколко статии по въпроса, понеже не си спомнях какво точно бях чела за тази тапа и не си спомнях да съм си имала работа с тапи предният път (17 години по-рано). Имах болки и контракции, но реших, че има време и си легнах да спя. Всъщност предният път ми текнаха водите на обед, но изчаках около 12 часа докато започнат болките. Бях решила и този път да не бързам.

Бях решила да не бързам, за да отида в достатъчно напреднал етап, та да не изкушавам лекарите да ми преливат заместители на произвежданите от мен хормони, с цел да засилят родовата дейност и да ускорят раждането. Не че предният път ми се случи такова нещо, но вече бях чела на много места, че много лекари напоследък го практикуват.

Към 3 следобед пристигнах в болницата с такси, сама, с раница на гръб. У дома баба Петя ми каза, че още не ми е време и вероятно ще родя след две седмици, а аз й казах, че лекарите ще преценят и ако съм подранила, ще се върна; ако не, ще й се обадя по телефона J В болницата ме питаха за какво идвам и откъде накъде ми е хрумнало, че раждам. Отговорих им, че така съм преценила, но все пак като ме прегледат, ще решат. Доколкото си спомням, разкритието беше 7 см  и ме приеха.

За мен клизмите и бръсненето са добри процедури, така че не ми се наложи да се съпротивлявам.

Бях сама в предродилна зала. Обадих се на някои приятели и роднини да стискат палци и да не се притесняват. Обадих се и на гинеколога, който наблюдаваше бременността – той ми каза да не се притеснявам, че до няколко часа ще родя.

След известно време, решиха да ми сложат система, за да ускорят нещата, но аз отказах. Всички от персонала се изредиха да ми предлагат това, но аз любезно отказвах. Накрая приех, 15 минути преди раждането, околко 4 часа след постъпването ми в болницата. Приех, защото лекарката ми каза, че родовата ми дейност става по-вяла. Може и да е излъгала, но аз предпочетох да й се доверя. Не се наложи да ми прелеят цялата банка; освен това системата по някое време спря и не пожела да тръгне повече. Съгласих се и с това да ми пукнат мехура. Съгласих се с тези неща, понеже аз може и да съм чела и да съм си представяла как трябва да стане, но все пак те имат доста повече опит.

Предполагам, че лекарката може да е предпочела да пришпори нещата, тъй като беше в края на работното си време и не искаше да ме предава на следващия дежурен. Караха ме да напъвам и нямах достатъчно  време да почувствам сама кога. Това може да е причина за леките разкъсвания, но може и да не е единствената. Във всеки случай, убедена съм , че напъването беше причината на следващия ден да имам доста спукани капилярчета – в очите и да други места.

Нямах достатъчно сила, а и ме болеше повече отколкото очаквах, така че се съгласих да ми помогнат с масаж на корема (не, никой не се хвърли върху корема ми; наистина беше масаж). Мисля, че лекарката помогна и на Пипи да излезе.

Не чакаха да се „роди” плацентата, а това ми беше все тая. Беше ми все тая дали ще ми сложат упойка при зашиването. Мисля, че не ми сложиха. Мина ок.

Бебето ми го показаха; когато беше повито ми дадоха и да го пипна J След  като полежах 2 часа в родилна зала, ме заведоха в стаята, където доведоха Пипи, за да бъде с мен. Детската сестра дойде да ми покаже как да кърмя и да ми даде насоки.

В тази болница предпочитат кърменето и не се опитват да ти пробутват адаптирани млека; дават шишенца с неподсладена вода за децата. Различните сестри и лекари, обаче, имат различни виждания и дават различни съвети.

Режимът е изморителен – с  всичките промивки, мерене на температура,  визитации и пр., заради които влизат с трясък. И все пак, някои екипи бяха тихи и сръчни    :)

Вкратце – не мина точно както исках, но и не беше кой знае колко по-различно от това което очаквах.  Но кой може да предксаже със сигурност какво ще се случи при едно раждане? Не беше най-естествното раждане, но … какво всъщност значи естествено раждане и колко от неговите фенове ако имаха възможност, биха родили по този начин само, без никак да се възползват от каквато и да е придобивка на цивилизацията?

Вашият коментар

Advertisements

Коментари са забранени.