Category Archives: активизъм

Провинциално за София

Много пъти съм чувала хора да казват „София е най-голямото село”, „София не е за живеене” и т.н. Признавам на всеки правото на лош вкус, но ще споделя, че намирам тези изказвания за толкова клиширани и глупави, колкото и изказванията на софиянците, които смятат, че трябва да се забрани заселването на провинциалисти в София.

Вярно е, че в София може да има интензивен трафик и мръсен въздух, но е вярно и това, че живеейки далече от София, в средноголям град с големи претенции, години наред  не съм си позволявала да отварям част от прозорците си заради шум и мръсен въздух. Вярно е и това, че на доста места в града ми е ужасно трудно да пресичам … на зебра, както и да се влача в задръствания в 10 сутринта. Но не затова ми е думата.

Напоследък във Фейсбук непрекъснато се появяват снимки от пешеходната Шишман, от разни креативни събития в паркове, пък дори и протести – все неща, които хората в София си правят сами … като общност.

А ние тук, в Хасково … ние си имаме Кмет. Ако нещо се случва в този град, за хубаво или лошо, се свързва с неговата личност.  А всичко останало зависи от това колко пари има всеки от нас, за да се спасява поединично.

Не, не, не съм аз човекът, който ще гради общност в този град. Не и аз, която с неохота приемам покани от хасковлии във Фейсбук (освен ако не са ми ученици) и ограничавам достъпа им до стената в профила, която не знам адресите на местните новинарски сайтове.

Това няма нищо общо с удобството да живея в този град и поради тази причина да го предпочитам пред София.

Ето малко връзки – за тези, които може да не са чули:

повече текст

повече картинки

Вашият коментар

Митингът или побоят

Вчера се проведе митингът в защита на правата на бежанците – в София, пред Специален дом за временно задържане на чужденци, кв. Бусманци. Обявеният час за началото беше 11. Горе-долу в този час включих компютъра и започнах да търся новини от деня. Намерих една – в Дневник, която беше нещо като съобщение и включваше линк към петицията за промяна в законодателството. От коментарите по някое време разбрах и за втората – за това, че няколко младежи са пребити в трамвай – от 15 въоръжени младежи. Битите пътували към митинга в Бусманци. Днес виждам, че статията е актуализирана и вече има арестувани заподозрени. Доста бързо новината за побоя се разпространи из новинарски сайтове и Фейсбук, а за самия митинг така и не откривах нищо. За разпространяването на новината за побоя допринесох и аз, като я публикувах на няколко места в Интернет.

Първото нещо, което ме интересуваше беше дали на самия митинг е имало изстъпления и дали има пострадали. След това ме интересуваше как е минал самият протест – дали са пристигнали много или малко участници и представители на медиите. Успях да се свържа по телефона със Светла Енчева чак след края на митинга, когато вече пътуваше към дома си. Тя ме успокои, че освен пострадалите в трамвая, няма други, че самият митинг е минал спокойно, дошли са доста представители на медии. Побързах да публикувам щастливата новина. Но каква беше реакцията? Светла беше обвинена в предателство, дистанциране от пострадалите, малоумие и пр. В същото бях обвинена и аз, но само в един коментар, а днес получих и извинение :)

Защо се получи така? Защото Светла реши (доколкото разбирам първоначално идеята не е дори нейна, а на представители на Федерацията на анархистите), че ако точно в този ден и близките дни говорим твърде много за побоя, фокусът на общественото внимание ще бъде изместен от митинга, от каузата за бежанците. И се започнаха спорове: свързани ли са тези неща, не са ли. Да, свързани са, но и не са. С митинг и без митинг в страната има младежи, които се самоопределят по различни начини  и бият – по-мургави съграждани и чужденци, както и други хора, които им приличат на хомосексуални. Аз лесно бих ги нарекла нацисти и фашисти, но в действителност не съм никак запозната със съществуващите организации и начините, по които се самоопределят, така че няма да се впускам в опити да ги определя като леви, десни и пр. Вчера разбрах, че някои от тези младежи разпространяват снимките на разни видове активисти и ги набелязват като жертви. Подробности можете да видите от видеото, което е публикувала в блога си Селин.

Смятам, че съществуването на такива младежи е сериозен проблем и отдавна говоря за фашизирането на страната ни, но колкото и този проблем да е свързан с бежанците, за чиято кауза работим, мисля, че точно тези дни следва да се фокусираме върху каузата на бежанците. Защото тя не е достатъчно популярна, а не е достатъчно популярна на първо място защото за нея не се говори достатъчно. Вчера беше важен ден, в който за тази кауза имаха повод да говорят голяма част от официалните медии. Но дали те говориха за каузата или за побоя?

Все още не знам. След малко ще разбера. Но ето кое ме кара да мисля, че не само Интернет медиите са се фокусирали върху побоя, ами и телевизиите:

Снощи се обади майка ми и ме попита дали в Интернет има мои снимки, понеже гледала по телевизията, че младежи, които били тръгнали за митинга за проблемите на хората, за които съм писала писма до полицията в Монтана и Министерството на вътрешните работи, били пребити и станало ясно, че побойниците имат техните снимки от Интернет, била много притеснена за мен. Когато я успокоих, че не ме грози никаква опасност, се сети да ми спомене, че видяла по телевизията Давид (майка ми съчувства на затворената в Бусманци Аревик, неговата приятелка).

Това ме кара да мисля, че средностатистическият телевизионен зрител, пък и Интернет потребител, е запомнил побоя, но не е обърнал кой знае колко внимание на митинга и неговата кауза. По този начин е изгубен един от малкото шансове голям брой български граждани да научат за проблемите на бежанците и имигрантите у нас. И не само това. По-лошото е, че хората получават недвусмислено послание, че ако се опитат да направят нещо за да помогнат на чужденците, е вероятно да ядат бой. И тъй като не е ясно какво точно се случва с чужденците и какво правят активистите, по-лесно е да се запомни, че ако си активист, ядеш бой. Майка ми завърши разогвора с молбата да не бъда такава активистка и да се пазя.

Ето каква стана тя: мислех да пиша за каузата и митинга и да гледам да не отклонявам вниманието към побоя, но направих именно това. Реших да го направя, понеже моят блог не се чете от цялото българско гражданство, а тези които го четат от месеци попадат предимно на писания по въпроса, дори се опасявам, че им е втръснало от темата и чакат с нетърпение да напиша нещо друго. Ето това е другото: СТРАХЪТ, който се страхувам, че ще попречи още повече на хората у нас да се ангажират с обществени каузи, да бъдат граждани. Неинформираността, безразличието и предразсъдъците сами по себе си възпират хората да бъдат граждани, но страхът просто слага черешката върху тортата на пасивността.

Може би това са причините Светла да се обърне директно към биячите, а Rien да пише за реакциите на медиите и да търси разликите между реакциите на немските медии в подобни случаи.

А сега да видя лично какво са натворили официалните медии. От коментар в групата за Аревик, научавам, че доста телевизии са отразили събитието: „Репортажи за протеста в защита на чужденците в България предадоха доста телевизии. Аз успях да видя предаванията на: Евроком-София,PRO_BG,TV7,NOVA,bbt,BNT1.“

Изгледах публикуваните по-долу репортажи и мисля, че е нормално при такива побои медиите да отразят събитието. Хареса ми това, че интервюираха приятелите на пострадалите и им дадоха възможност да внесат малко яснота по въпроса какви са хората, които нападат организирано други хора и то не с тривиалната цел да ги ограбят или изнасилят. Интересно ми е, обаче, дали в други подобни случаи (а интервюираните казаха, че вчерашният случай не е единствен и не следва да се разглежда по начина, по който го разглежда прокуратурата – като единична хулиганска проява, а като организирана политическа такава) медиите са отразявали толкова усърдно или пък точно вчера са се фокусирали върху това.

Нормално е и това медиите да обръщат повече внимание на събития, в които се лее кръв, отколкото на мирни протести,  независимо колко са значими, тъй като основната им цел, колкото и да не ни харесва е … развлекателна (вчера в една книга по социална психология прочетох мнението на един от шефовете на BBC, на когото не беше никак неудобно да го заяви). Така че сега ми е трудно да ги заподозра в конспирация срещу гражданската инициативност.

Мисля, че това, което ни остава е да продължим да работим за каузата, да привличаме вниманието по всякакви начини. Медиите са си медии, независимо официални или неофициални – ще се стараем да извлечем максимума от техните възможности, но мисля, че е хубаво да намираме и начини да говорим с хората – с познати, роднини, приятели. Аз винаги намирам начин да пробутам на моите познати и близки информация за каузите си.Важното е да бъдем търпеливи и да не се отказваме.

**********************************************************************************************************

Ето това изгледах, следвайки линковете в групата за Аревик.

БНТ се фокусира върху каузата, но пък за да привлече вниманието към репортажа започва с „Протестът, към който са отивали пребитите момчета, беше организиран от група активисти пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.“

TV7 се фокусира върху проблемите на чужденците и начините, по които активистите предлагат да бъдат решени.  По същото време TV7 осведомява и за побоя; интервюта със студента, когото можете да видите в блога на Селин, както и Цветан Цветанов (по телефона).

Нова ТВ се фокусира върху проблемите на чужденците във и извън Бусманци. Включва и съвсем кратко интервю с директора на дома, който, противно на затворените и активистите, смята, че условията са много добри.   Същата телевизия е излъчила и репортаж за побоя (част от него видяхте при Селин)

бТВ Излъчи репортаж за побоя. Разликата между техния и другите репортажи е, че включиха кървави картини от трамвая, както и изявлението на близки на пострадалите, че този побой, както и други случили се преди това не са изолирани хулигански прояви, както смята прокуратурата, а организирани политически актове.

Търсенето в Гугъл с „митинг Бусманци“ ми даде резултати и от двата вида – за митинга и за побоя; актуалните публикации (от самия 6 юни) бяха някак рехави и като че преобладаваха тези за побоя.

Ето и малко красиви снимки от митинга, направени от Яна. Още снимки в галерията на Дневник.

Ако предпочитате изкуството пред публицистиката, можете да научите нещо повече за проблема с насилието над чужденци и защитниците им от филма „Източни пиеси“

Вашият коментар

Гей мнение за ползата от гей парадите

Реших да потърся мнението на мой приятел  гей за ползата от гей парадите. Ето какво ми отговори той:

Заби ме с тоз’ въпрос. Седнах и мислих безмненийно 2 минути. И изведнъж ми проблесна, че аз полза от никакъв парад не виждам.

Каква е идеята на един парад?

Военните паради идат да ми покажат хора в униформа и техника за убийства и разрушение. Някой извратен мозък може да изпита гордост, докато гледа за какви безумия се харчи част от собствения му труд. Или може би някой презрян враг на съответния най-правилен политически, религиозен и икономически строй може да се стресне от заплашителния вид на парадиращите убийци и техния инструментариум… На мен лично военните паради не ми пречат особено, но ме дразни това, че са ужасно скъпи и се налага солидарно да плащам за нещо, което не държа да гледам.

По подобен начин се опитвам да погледна и на гей парадите – едни хора са много горди какво вършат в леглото и демонстрират гордостта си, за да дразнят други (обикновено скрито желаещи да вършат същото), които от своя страна беснеят и се чудят как да изтребят първите. Но тук идва, всъщност, очевидната идея, вложена в тези паради – да покажат на тези нещастни самопсихясващи се душици – латентните педерасти, че не умираш, ако правиш това което искаш. Мисля, че ако всички скрити лимонки се осъзнаят, в партии като атака и бнс ще останат само доказаните обикновени хетеросексуални шизофреници. А това, ако не е полза… здраве му кажи! :-)

И продължение на мнението:

А ако ще в протест срещу хомофобията и репресиите, извършвани срещу хомосексуалисти, би следвало да няма паради, а просто да се отбелязва, че Хитлер не е затварял само евреи, но и комунисти и хомосексуалисти. Тоест всички действия срещу дискриминацията следва да са в контекста на тези възпоменателни мероприятия, а не като парадират нека си го кажем – маргинализирани хора. Аз не мога да се идентифицирам с проституиращите на Солни пазар цигани травестити, нито с надрусани до козирката с амфетамини крещящо изглеждащи педерасти, лесбийки с размерите на фадрома, които могат да ме носят с една ръка и ме гледат лошо и пр. субекти, които сами се стремят да се изолират от ‘нормалните’ хора.

Сега вече прегледах и за какво си писала в блога си. Погледнах и Сталик какъв блог има. И се сетих за по-сериозен поглед. Все повече смятам, че с гей парадите се успява само в едно – да се измести истинската тема, а тя е – че това не е тема. Надявам се ме разбираш. Ако ли не – то питам как лидерът на социалистите в България, се шашна от жълтите новини около Азер Меликов и последният в момента изглежда да е безработен. Как така лявата партия не намира място за гей, който не крие сексуалността си? Колко вестника се продадоха на тази тема, която не би следвало да е тема? Наместо просто да регламентират гей браковете, което не се случи с промяната на Семейния кодекс, направена от една социалистическа и две либерални партии, а това е важно от гледна точка на елементарни неща като семейна собственост, деца и пр. дреболии материални и социални, обществото се занимава с това дали един гей е бил експерт политическия кабинет на премиера. Е, пардон – ако има някаква тема това е тя – не би следвало да съществува тема относно това кой е гей и кой не. Дребното селско любопитство дали някой е гей противостои на безумни паради с горди хора и въобще бозата става все по-гъста, а темите – все по-далеч от реалните неща.

Вашият коментар

Защо точно аз и точно за това?

На 26 юни ще се проведе София Прайд 2010. Що е това?

Това е шествие – едно от увеличаващия се по света брой шествия, които се организират в подкрепа на правото на хората да не стават жертви заради сексуалната си ориентация. Това е третото шествие, което ще се проведе в нашата страна.

Мотото на шествието тази година е „Love equality, embrace diversity! / Обичай равенството, прегърни многообразието!“.

Тази година шествието ще е заключителното събитие на едноседмична програма от културни мероприятия, фото изложба и дискусии. Самото шествие ще бъде предвождано от платформа с DJ и танцьори, към него ще се включат гости от Гърция, Франция, Румъния и други европейски държави. Можете да намерите повече информация за това и предишните две подобни събития на специалния сайт.

Моля, обърнете внимание на менюто вляво и ако искате да помогнете на организаторите, кликнете върху „ПОМОГНИ„. Тази година, вероятно заради кризата, по-трудно се събират дарения, а е насъщно да се съберат достатъчно пари поне за охрана. За какво му е охрана на мирно шествие? Нали сте гледали по телевизията на какво са способни футболните фенове? На подобни неща са способни и други групи, а хомосексуалните хора и тези, които ги подкрепят са един от любимите им обекти на насилие. Разбира се, пари са нужни и за озвучителна техника, гориво, мобилен генератор за ток и пр. неща, за които можете да прочетете на страницата. Можете да дарите средства чрез дебитна / кредитна карта или PayPal.

Защо точно аз публикувам информация за това събитие, че и апел за помощ?

Повечето от вас знаят, че нямам вкус към площадната демокрация по принцип, а някои вероятно си спомнят, че преди две години, в навечерието на първия български прайд точно в този блог писах за това, че не подкрепям предстоящото събитие. Би било интересно да се върнем назад и да прочетем мотивите, както и последвалите коментари.

Ако не откриете там отговора на горния въпрос, (пре)прочетете текста „Ако синът ми е гей“, писан на следващия ден.

В коментарите очаквам вашите отговори на въпроса защо разпространявам информация за предстоящото събитие, както и на въпроса дали вие бихте направили същото и дали бихте участвали в прайда.

Вашият коментар

Новини по темата за бежанците в България

Последната ми публикация във връзка с бежанците в България е от 27 май – тогава обявих митинга пред Бусманци, а последното ми обобщение по случая е от 25 май. Време е да публикувам поредните си обобщения и да попълня някои пропуски:

Горещата новина е от вчера: най-после мина отложеното преди седмица дело на Аревик. Давид присъства на делото и беше за пръв път отново с Аревик откакто тя е задържана в Бусманци. След като административният съд в Монтана отмени заповедта на полицията в Монтана, той вече не е длъжен да се явява на ежедневна подписка. Очакваме решението след месец.

Според адвоката Валерия Иларева, делото е минало по най-добрия възможен начин. Препоръчвам ви публикацията на Агенция Кросс и видео-репортажа на TV7 от съдебната зала.

Цитирам най-важното от Агенция Кросс: „Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

Тук ще публикувам обобщенията на Валерия Иларева от Фейсбук групата:

1) По събирането на доказателства:
1.1. Бяхме подали молба Съдът повторно да задължи Дирекция „Миграция“ да представи в цялост медицинската преписка на Аревик, намираща се в СДВНЧ (понеже в изпълнение на съдебното разпореждане те бяха представили само последната епикриза на Аревик от 18… See more май, а не цялата преписка). Тъй като обаче до днес нямаше резултат по молбата, казахме, че вече не я поддържаме, тъй като това би довело до отлагане делото на Аревик, а тя очаква неговия изход задържана.
1.2.Представихме решението на Съда в Монтана от 17 май, с което се отменя като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид;
1.3. Съдът уважи доказателственото ни искане да разпитаме като свидетели Давид и баща му Гагик. Те отговориха на въпроси за семейната връзка между Аревик и Давид и невъзможността те да се съберат в Армения.

2) Ход на делото по същество:
2.1. Адвокатът на Аревик помоли Съда да отмени решението на ДАБ като незаконосъобразно, тъй като в него не се съдържат мотиви относно отказа да се предостави на Аревик хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.8… See more от ЗУБ във връзка с основното човешко право на семеен живот и запазване целостта на семейството като важни хуманитарни обстоятелства.
Адвокатът на Аревик каза, че взима повод от днешния празник – Денят на детето – за да помоли Съда да приложи един от основните принципи в правото: отчитане най-добрия интерес на детето. Става дума за интереса на детето на Аревик и Давид, което ще се роди след по-малко от пет месеца.
2.2. Ответникът – ДАБ – не се яви за становище.
2.3. Прокурорът по делото се произнесе, че жалбата на Аревик е основателна и решението на ДАБ следва да бъде отменено като незаконосъобразно (Имайте предвид, че се случва много много рядко прокурорът да се произнесе в полза на жалбоподателя!!!)
2.4. Накрая Аревик помоли да каже нещо на български език – Тя отправи апел към Съда да не бъде разделяна от Давид, последните си думи произнесе през сълзи …

Заседанието бе закрито и решение се очаква в едномесечен срок.

Аревик и Давид се гушнаха, и двамата със сълзи в очите. Родителите на Давид и сестра му също плачеха. Мисля обаче, че тези сълзи бяха сълзи на надежда, че може би най-вече му се вижда края на това изпитание. Гледайки ги, аз също без малко да заплача. Затова когато от TV7… See more ме интервюираха, мисля, че гласа ми трепереше от вълнението на заседанието.
Гледайте кадри от този разказ днес в Новините на TV7 от 19 или 19:30ч, както и утре в Сутрешния блок на TV7 от 08часа!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ДА НЕОЦЕНИМАТА ПОДКРЕПА!
ВЯРВАЙТЕ, ЗАСЛУЖАВА СИ!

Ако смятате да участвате в митинга пред Бусманци на 6 юни, моля посетете блога на Светла за важни уточнения – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и пр. практическа информация и важни линкове.  Не се регистрирайте  във Фейсбук за участие ако нямате намерение да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не раздута виртуална подкрепа.

Междувременно, официални (специални благодарности на Агенция Кросс и TV7) и неофициални медии остават активни в отразяването на конкретния случай и все по-заинтересувани от ситуацията на бежанците в България по принцип. Надявам се това да привлече още желаещи да подпишат петицията за промяна в законодателството: http://www.bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

Майя Маркова продължава да публикува в англоезичния си блог важна информация не само по темата за бежанците, в по всякакви други важни за България теми. Този блог е един от важните чуждоезични източници на информация за ставащото в нашата страна. Ако повече хора започнат да правят това, може да се изгради солидна независима гражданска медиа, която да подава навън информация за страната ни. Благодарение на Майя, темата за Аревик и Давид е подхваната в англоезичния блог на един арменец.

Няколко блогъри представят темата за бежанците през нови перспективи:

Вени Гюрова съпоставя ситуацията на емигриращите от социалистическа България със ситуацията на имигриращите в демократична България чужденци.

Ина Тотева свързва историята на Давид и Аревик с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа и сдобилите се с българско гражданство легендарни представители на престъпния свят.

По случай 24 май, Светла Енчева разказва за достъпа на имигрантите у нас до образование. Позволявам си да цитирам част от текста й: „В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

В тази връзка, вижте по TV7 абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България

По случай деня на Африка, Светла Енчева си спомня и за годините от детството си, прекарани в Африка и разсъждава за масовото отношение на българите към черните африканци.

Rien публикува в блога си две художествени измислици, с които да илюстрира духа на политиката по отношение на бежанците у нас, както и на интереса на сънародниците ни към проблема.

Ако обичате изкуството, вижте материала на Светла за фотографията и границите.

Припомням, че създадох Фейсбук група, в която можете да се включите ако имате възможност да помогнете по някакъв начин за облекчаване положението на затворените в Бусманци, както и на освободените от Бусманци. Моля, не се включвайте ако нямате възможност да помогнете. Ако се включите, включвайте се адекватно в дискусиите – темите са ясни и малко на брой и няма опасност да ги объркате ако прочетете заглавията им. Можете да помогнете с директен доброволен труд, но също и с материални подаръци, така че не е нужно непременно да живеете в София.

*********************************************************************

Събраните за тази публикация връзки:

17 май, 2010 Блогът на Rien: Добрите хора спазват закона – авторска измислица, отразяваща духа на политиката по отношение на бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

20 май, 2010 Блогът на Майя Маркова – на английски – обобщена информация за казусите на Давид и Аревик: http://mayas-corner.blogspot.com/2010/05/bulgarian-authorities-outlaw-innocent.html

21май, 2010 историята на Давид и Аревик англоезичен блог на арменец  http://unzipped.blogspot.com/2010/05/arevik-and-david-story-of-immigration.html , който е научил за нея от англоезичния блог на Майя Маркова http://mayas-corner.blogspot.com/

21 май Блогът на Ина Тотева http://toteva.maars.net/?p=83  обобщение на историята на Давид и Аревик и връзката с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа, сдобилите се с българско гражданство легендарни чужденци

23 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обобщения след делото на Давид, видео от двата „дуела“ между Валерия Иларева (адвокатът на Давид и Аревик) и Йотко Андреев (директорът на СДВНЧ Бусманци) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_23.html

24 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: Кой има достъп до народната просвета http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_24.html

„В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

25 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: международният ден на Африка – спомените на Светла за няколко детски години, прекарани в Африка, както и за българското отношение към черните африканци: http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_25.html

25 май, 2010 TV7 Отложиха делото на Аревик http://www.tv7.bg/news/60972.html

26 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обява за митинга пред Бусманци, текстът на уведомлението (съдържа исканията) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/0606.html

26 май, 2010 Подсъзнателното на Бай Далай: обява за митинга, която се задържа дни наред в svejo.net http://baidalai.org/?p=750

Фейсбук обява за митинга: http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210

26 май, 2010 Кътчето на Селин: обява за митинга http://nookofselene.wordpress.com/2010/05/26/protest-pred-busmanci/

27 май, 2010 Блогът на Rien: Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика – авторска измислица, отразяваща масовото отношение към бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post_27.html?spref=fb

30 май, 2010 Блогът на Вени Гюрова: за българските емигранти през социализма и бежанците в България днес: http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/05/blog-post_30.html

30 май, 2010 Блогът на Правната клиника за бежанци и имигранти: благодарности към официални медии и блогъри http://tinyurl.com/create.php

30 май, 2010 Nota Bene: материал на Светла Енчева за фотографията и границите: http://notabene-bg.org/read.php?id=161

30 май, 2010 Агенция Кросс: съобщение за предстоящото дело на Аревик: http://www.cross-bg.net/predstoyashto/1-v-stranata/1133453-sadat-shte-zasedava-po-zhalbata-na-arevik

30 май, 2010 TV7 Съобщение за митинга и абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България http://tv7.bg/news/62242.html

1 юни, 2010 Блогът на Светла Енчева: важни уточнения за митинга – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и др. http://svetlaen.blogspot.com/2010/06/0606.html

1 юни, 2010 Агенция Кросс: Адвокат Иларева след делото на Аревик http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1133920-valeriya-ilareva-zasedanieto-po-zhalbata-na-arevik-mina-mnogo-dobre

„Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

1 юни, 2010 TV7: репортаж от съда http://tv7.bg/news/62852.html

Вашият коментар

Моята непопулярна позиция по принцип

Яна осинови сиротната кауза на децата с церебрална пареза, за която писах тези дни. Писа в блога си, основа Фейсбук група. Предполагам, че засега няма да се ангажирам с тази кауза, но ще си позволя да споделя непопулярната си принципна позиция по отношение на такива каузи. На първо място заради Яна – защото знам, че не би могла да изнесе кампанията на плещите си и защото тя самата не се притесни да го сподели. Надявам се този текст да помогне на тези, които ще заявят подкрепата си да се опитат да видят общата картина и да не изгубят истинската цел.

Ако аз бях майка на дете с церебрална пареза или каквото и да е друго състояние, което да изисква сериозни грижи, щях да се фокусирам първо върху целта, а след това върху средствата. Целта ми би била детето ми да оздравее / постигне максимално добро състояние. А средствата … ако се фокусирам върху средствата, може да изгубя целта.

Давам си сметка за това, че някои от възможните средства за постигането на тази цел може да са недостъпни за мен, но също така знам, че винаги има и достъпни, за които може да не знам. Ето защо непрекъснато бих търсила възможни начини: бих научила колкото се може повече за болестта и различните методи на лечение по света и у нас, бих адаптирала някои към своята ситуация, бих търсила алтернатива на недостъпните. Бих се фокусирала първо върху достъпното, вместо да губя време да тъгувам за недостъпното. Ако нямам възможност да водя детето си на процедури, ще се опитам да ги провеждам у дома, с подръчни средства.

Бих споделяла редовно опита си с други в моята ситуация
– чрез блог и всякакви други онлайн средства, както и чрез организиране на местна група за самопомощ.

Какво бих направила ако държавата направи така, че някои от достъпните средства за лечение станат недостъпни? Ако смятам, че държавата е в състояние да поддържа тези средства без това да е за сметка на други хора, бих настоявала да ги възстанови. Бих започнала сериозна кампания за подкрепа, но не бих разчитала само на това. Бих изяснила (с помощта на юрист) дали държавата нарушава законите и бих я притиснала юридически ако е така. Давам си сметка, обаче, че живея в България, и тези стъпки може да отнемат доста време и да не се увенчаят с успех. Ето защо бих търсила и алтернативни начини за справяне с проблема, включително благотворителност. Не се срамувам от това да поискам помощ.

Преди да поискам помощ, обаче, бих направила всичко възможно да си помогна сама и бих го показала на хората. Не бих искала никой да остане с впечатлението, че аз самата не правя всичко, на което съм способна, а искам помощ от други. Имам и добър пример: Ксения, която оглавява кампанията за освобождаване на съпруга си, Максим Савов.

Вашият коментар

Още една кауза, за която не ми остава време

Даниела Пенева 20 April at 22:59
Здравейте. Аз съм майка на дете с детска церебрална парализа . Единственото лечение за сина ми е рехабилитацията, която вече 6 г провеждаме в Детския санаториум в гр. Банкя. Благодарение на специалистите , работещи там сина ми ходи сам и с всеки изминал ден става все по-самостоятелен. Той не е единствения случай. Много деца прохождат и се подобряват след проведеното там лечение. За съжаление санатароиума повече няма да бъде място за лечение на деца .
Санаториума е единственото място в България за рехабилитация на деца със сърдечни проблеми . А децата с други проблеми са принудени да посещавата други санаториуми , в които рехабилитацията не е толкова качествена и не води да същите добри резултати.
Според Конвенцията на ООН и Закона за закрила на детето , децата ни имат право на най-добрата медицинска грижа. Това им право се нарушава със затварянето на детския санаториум.
Сдружение“ В помощ на нашите деца“ , Национален алианс “ Усмихни се с мен“ , Национална мрежа за хора с увреждания , родители , лекуващи децата си в санаториума в Банкя стартират петиция в подкрепа на санатароиума и на правото на децата ни на качествено лечение.
Обръщаме към Вас за подкрепа !
Помогнете на децата !
Lydia Staikova 21 April at 12:04
Привет, Даниела! Изпратете ми адреса на петицията, както и други публикации по темата, сайтове на сдруженията. На този адрес: lyd.students@gmail.com
Даниела Пенева 21 April at 12:28
Петицията още не е стартирала защото изчакма отговорите от сдруженията. Има само чернова на петицията. В момента търсим организации които да се присъединят към нашето сдружение.
Lydia Staikova 21 April at 12:55
За да разпространя информация се нуждая от конкретика. Защо санаториумът няма да лекува деца? Нямам време да правя собствено проучване, но ако ми пратите подробна информация и сте готови да отговаряте на въпросите ми, ще я разпространя. Вече знаете електронния ми адрес. Фейсбук не става за много дълги съобщения.
Даниела Пенева по мейла: 21 Април
Здравейте. Пращам ви петицията. Това не е окончателния вариант , защото не всички сдружения са отговорили , а и ако нещо не е правилно написано все още може да се коригира. Пращам ви и кратък разказ , написан от мен как се стигна дотук. http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=686&Itemid=274 – това е линк към една статия за Банкя, има интервю със спонсорката на санаториума. Може допълнително да внесе яснота.
Какво друго ви е необходимо ?С уважение : Даниела Пенева

Описание на ситуацията в прикачен файл:
Преди 8 г. санаториума в Банкя е основно ремонтиран от фондацията на Жени Кайзер. Оборудван е с топки , бягаща пътека , велоегрометър и всичко друго необходима за рехабилитация на деца. Тогава санаториума е бил към Педиатрията в София. Проблемите започват преди 4 г когато го затварят за първи път през зимата. Неотопляван и неизползван , санаториума постепенно започна да запада. Това положение продължи 3 г. Миналата година тогавашния министър на здравеопазването прехвърли санаториума към Специализираните болници за рехабилитация или накратко СБР – НК . Идеята беше сградата да се ремонтира основно , да се реши проблема с отоплението и минералната вода. Дотогава санаториума имаше действащ договор със здравната каса , но като премина под ново ръководство наложи се отново да сключат договор . Сключиха временен договор с идеята да подадат документи за постоянен. Само 2 месеца след прехвърлянето , месец октомври, санаториума бе затворен и персонала пуснат в неплатена отпуска до 01.06.2010 г. Всички родители очаквахме и планирахме лечението на децата си за месец юни. На 16.04.2010 г се обадих на директора на СБР – НК с въпрос кога ще отвори санаториума , за да запишем децата си на лечение. Отговориха ми , че е криза и санаториума повече няма да бъде място за лечение на деца . Не можели да поддържат 2 детски санаториума ( другият е в Момин проход) , защото от децата няма печалба , даже напротив – има загуба. Тъй като санаториума е останал затворен , някои хора от персонала са напуснали , не наемат други на тяхно място , не може да се сключи договор със здравната каса. Какво ще правят със сградата – не знам , не казаха , но със сигурност казаха , че няма повече да се рехабилитират там деца.Така специализираните санаториуми  за рехабилитация на деца остават  само 2 . А децата със сърдечни  проблеми остават без възможност  за рехабилитация , защото Банкя  беше единствената възможност  за тях.

Може би някой ще каже защо  не отидем на друго място ( синът ми е с детска парализа и може да бъде лекуван на друго място ) . Ходили сме и на други места , но рехабилитацията като в Банкя няма . Там наистина персонала има истинско отношение към децата , родителите и проблемите . Там работеха за да помагат и наистина помагаха и имаше резултати. Там спасиха сина ми от 2 операции . И не само него. Видяла съм много деца , които прохождат от рехабилитацията в Банкя.Родителите са обучавани как да работят с децата си вкъщи , защото рехабилитацията трябва да е ежедневна , а здравната каса отпуска само 10 дни.

Това са деца , човешки същества . Ние не сме ги изоставили  в домове , въпреки , че на много  от нас са ни го предлагали .Напротив борим се децата ни  да бъдат самостоятелни и да  стопим разликата със здравите деца.Искаме след години тези деца да не разчитат на социални помощи и на асистенти , а да могат да се справят сами .  Ние просто искаме качествена рехабилитация ! Искаме възможност да лекуваме децата си !

Сгарадата на санаториума е  дарение , като в договора за дарение е записано , че сградата трябва да се използва за лечение на деца.

Дано да съм успяла правилно  да преставя положението .

Лидия Стайкова по мейла: 5 май

Здравейте, тук си запазвам линка към петицията. Надявам се тези дни да имам възможност да се запозная с проблема.

Хубав ден!

Г-жо Стайкова , уважавам намеренията ви да защитите чужденците в България, но може би трябва да помислите , че и родните граждани на държавата ни нямат права или поне техните права не се спазват. Всеки ден като майка на дете с увреждане се сблъсквам с безхаберието и незаинтересоваността на отговорните институции. Никой не се интересува от децата ни . Само ние си знаем с цената на какво ги отглеждаме и възпитаваме. Условия за лечението им почти никъде няма. А децата ни растат и то по-бързо отколкото ние можем да направим нещо. Но странно защо пише се за децата в институциите , но никой не си задава въпроса как растат децата в семействата , как се справят родителите им. Повярвайте ми – никак не е лесно. Ние посвещаваме живота на децата си , забравяме за себе си и въпреки това пак не е достатъчно , защото имаме нужда от държава , която да помисли , че има хора , които искат да отгледат децата си и да направи нещо , за да ни помогне.
Lydia Staikova 27 May at 13:37
Даниела,Не съм забравила за вашата кауза, за децата с увреждания и за още много български граждани. Бих искала да отделя време и за това, но напоследък не успявам – бързам да приключа със служебни ангажименти и всеки момент предстои да родя. Моля ви, не противопоставяйте една кауза на друга. Всички заслужават уважение. Моля да прочетете това: http://lydblog.wordpress.com/2010/04/19/borbata-na-kauzite/

Ако аз сега не мога да отделя време за това, което е най-важно за Вас, защо Вие самата не направите блог, да опишете по-подробно случващото се и пр.? Можете да направите и Фейсбук група и т.н. Така ще привлечете повече хора.

Съберете повече информация, систематизирайте я, опитайте се да предположите какви въпроси биха могли да ви зададат хората, за да са наясно дали да подкрепят предложенията Ви и т.н.

Вашият коментар