Category Archives: бежанци и имигранти

Одисей from Багдад

се появи в книжарницата точно навреме – тъкмо сега, когато се нося на бежанската вълна. Съвсем прагматично – мога да я препоръчам като учебно помагало на тези, които искат да разберат що е това да си бежанец – какво кара хората да бягат от родните си страни, какво се случва с тях в чужбина, защо повечето от тях не получават статут на бежанци, как живеят докато очакват решенията на чиновниците, как живеят след това като нелегални имигранти ако се изплъзнат от депортиране обратно в ада, от който са дошли.

Докато четях книгата, често се сещах за играта „Не се сърди човече“: щастието на бежанеца е някъде в бъдещето, а изминатият път никога не е окончателно изминат – винаги може да те върнат в началото и да мине време докато се появи възможонст да тръгнеш пак. Но това е универсалният сценарий.

А конкретната история е на иракчанин, студент по право, чието детство и юношество минават под диктатурата на Саддам Хюсейн, а младостта му започва с войната, от която се очаква да сложи край не само на диктатурата, но и на злощастията, причинени от ембаргото. Оказва се, обаче, че войната е не по-малко жестока от мира, дори и към тези, които са я чакали с големи надежди.

Книгата, обаче, не описва само външната (конкретна и универсална) събитийност, но и вътрешните движения на душите – на имигрантите, на онези, които решават съдбите имл дори и на онези, които не искат да чуват за тях.

Книгата е от Ерик-Еманюел Шмит, когото, както знаете, открих наскоро. Ако може да се вярва на корицата, през 2010 е получил Гонкур. Това, както и фактът, че и тази негова книга е издадена от Леге Артис, не би изненадало българските му почитатели ;)

англоезично резюме

Вашият коментар

Реклами

Митингът или побоят

Вчера се проведе митингът в защита на правата на бежанците – в София, пред Специален дом за временно задържане на чужденци, кв. Бусманци. Обявеният час за началото беше 11. Горе-долу в този час включих компютъра и започнах да търся новини от деня. Намерих една – в Дневник, която беше нещо като съобщение и включваше линк към петицията за промяна в законодателството. От коментарите по някое време разбрах и за втората – за това, че няколко младежи са пребити в трамвай – от 15 въоръжени младежи. Битите пътували към митинга в Бусманци. Днес виждам, че статията е актуализирана и вече има арестувани заподозрени. Доста бързо новината за побоя се разпространи из новинарски сайтове и Фейсбук, а за самия митинг така и не откривах нищо. За разпространяването на новината за побоя допринесох и аз, като я публикувах на няколко места в Интернет.

Първото нещо, което ме интересуваше беше дали на самия митинг е имало изстъпления и дали има пострадали. След това ме интересуваше как е минал самият протест – дали са пристигнали много или малко участници и представители на медиите. Успях да се свържа по телефона със Светла Енчева чак след края на митинга, когато вече пътуваше към дома си. Тя ме успокои, че освен пострадалите в трамвая, няма други, че самият митинг е минал спокойно, дошли са доста представители на медии. Побързах да публикувам щастливата новина. Но каква беше реакцията? Светла беше обвинена в предателство, дистанциране от пострадалите, малоумие и пр. В същото бях обвинена и аз, но само в един коментар, а днес получих и извинение :)

Защо се получи така? Защото Светла реши (доколкото разбирам първоначално идеята не е дори нейна, а на представители на Федерацията на анархистите), че ако точно в този ден и близките дни говорим твърде много за побоя, фокусът на общественото внимание ще бъде изместен от митинга, от каузата за бежанците. И се започнаха спорове: свързани ли са тези неща, не са ли. Да, свързани са, но и не са. С митинг и без митинг в страната има младежи, които се самоопределят по различни начини  и бият – по-мургави съграждани и чужденци, както и други хора, които им приличат на хомосексуални. Аз лесно бих ги нарекла нацисти и фашисти, но в действителност не съм никак запозната със съществуващите организации и начините, по които се самоопределят, така че няма да се впускам в опити да ги определя като леви, десни и пр. Вчера разбрах, че някои от тези младежи разпространяват снимките на разни видове активисти и ги набелязват като жертви. Подробности можете да видите от видеото, което е публикувала в блога си Селин.

Смятам, че съществуването на такива младежи е сериозен проблем и отдавна говоря за фашизирането на страната ни, но колкото и този проблем да е свързан с бежанците, за чиято кауза работим, мисля, че точно тези дни следва да се фокусираме върху каузата на бежанците. Защото тя не е достатъчно популярна, а не е достатъчно популярна на първо място защото за нея не се говори достатъчно. Вчера беше важен ден, в който за тази кауза имаха повод да говорят голяма част от официалните медии. Но дали те говориха за каузата или за побоя?

Все още не знам. След малко ще разбера. Но ето кое ме кара да мисля, че не само Интернет медиите са се фокусирали върху побоя, ами и телевизиите:

Снощи се обади майка ми и ме попита дали в Интернет има мои снимки, понеже гледала по телевизията, че младежи, които били тръгнали за митинга за проблемите на хората, за които съм писала писма до полицията в Монтана и Министерството на вътрешните работи, били пребити и станало ясно, че побойниците имат техните снимки от Интернет, била много притеснена за мен. Когато я успокоих, че не ме грози никаква опасност, се сети да ми спомене, че видяла по телевизията Давид (майка ми съчувства на затворената в Бусманци Аревик, неговата приятелка).

Това ме кара да мисля, че средностатистическият телевизионен зрител, пък и Интернет потребител, е запомнил побоя, но не е обърнал кой знае колко внимание на митинга и неговата кауза. По този начин е изгубен един от малкото шансове голям брой български граждани да научат за проблемите на бежанците и имигрантите у нас. И не само това. По-лошото е, че хората получават недвусмислено послание, че ако се опитат да направят нещо за да помогнат на чужденците, е вероятно да ядат бой. И тъй като не е ясно какво точно се случва с чужденците и какво правят активистите, по-лесно е да се запомни, че ако си активист, ядеш бой. Майка ми завърши разогвора с молбата да не бъда такава активистка и да се пазя.

Ето каква стана тя: мислех да пиша за каузата и митинга и да гледам да не отклонявам вниманието към побоя, но направих именно това. Реших да го направя, понеже моят блог не се чете от цялото българско гражданство, а тези които го четат от месеци попадат предимно на писания по въпроса, дори се опасявам, че им е втръснало от темата и чакат с нетърпение да напиша нещо друго. Ето това е другото: СТРАХЪТ, който се страхувам, че ще попречи още повече на хората у нас да се ангажират с обществени каузи, да бъдат граждани. Неинформираността, безразличието и предразсъдъците сами по себе си възпират хората да бъдат граждани, но страхът просто слага черешката върху тортата на пасивността.

Може би това са причините Светла да се обърне директно към биячите, а Rien да пише за реакциите на медиите и да търси разликите между реакциите на немските медии в подобни случаи.

А сега да видя лично какво са натворили официалните медии. От коментар в групата за Аревик, научавам, че доста телевизии са отразили събитието: „Репортажи за протеста в защита на чужденците в България предадоха доста телевизии. Аз успях да видя предаванията на: Евроком-София,PRO_BG,TV7,NOVA,bbt,BNT1.“

Изгледах публикуваните по-долу репортажи и мисля, че е нормално при такива побои медиите да отразят събитието. Хареса ми това, че интервюираха приятелите на пострадалите и им дадоха възможност да внесат малко яснота по въпроса какви са хората, които нападат организирано други хора и то не с тривиалната цел да ги ограбят или изнасилят. Интересно ми е, обаче, дали в други подобни случаи (а интервюираните казаха, че вчерашният случай не е единствен и не следва да се разглежда по начина, по който го разглежда прокуратурата – като единична хулиганска проява, а като организирана политическа такава) медиите са отразявали толкова усърдно или пък точно вчера са се фокусирали върху това.

Нормално е и това медиите да обръщат повече внимание на събития, в които се лее кръв, отколкото на мирни протести,  независимо колко са значими, тъй като основната им цел, колкото и да не ни харесва е … развлекателна (вчера в една книга по социална психология прочетох мнението на един от шефовете на BBC, на когото не беше никак неудобно да го заяви). Така че сега ми е трудно да ги заподозра в конспирация срещу гражданската инициативност.

Мисля, че това, което ни остава е да продължим да работим за каузата, да привличаме вниманието по всякакви начини. Медиите са си медии, независимо официални или неофициални – ще се стараем да извлечем максимума от техните възможности, но мисля, че е хубаво да намираме и начини да говорим с хората – с познати, роднини, приятели. Аз винаги намирам начин да пробутам на моите познати и близки информация за каузите си.Важното е да бъдем търпеливи и да не се отказваме.

**********************************************************************************************************

Ето това изгледах, следвайки линковете в групата за Аревик.

БНТ се фокусира върху каузата, но пък за да привлече вниманието към репортажа започва с „Протестът, към който са отивали пребитите момчета, беше организиран от група активисти пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.“

TV7 се фокусира върху проблемите на чужденците и начините, по които активистите предлагат да бъдат решени.  По същото време TV7 осведомява и за побоя; интервюта със студента, когото можете да видите в блога на Селин, както и Цветан Цветанов (по телефона).

Нова ТВ се фокусира върху проблемите на чужденците във и извън Бусманци. Включва и съвсем кратко интервю с директора на дома, който, противно на затворените и активистите, смята, че условията са много добри.   Същата телевизия е излъчила и репортаж за побоя (част от него видяхте при Селин)

бТВ Излъчи репортаж за побоя. Разликата между техния и другите репортажи е, че включиха кървави картини от трамвая, както и изявлението на близки на пострадалите, че този побой, както и други случили се преди това не са изолирани хулигански прояви, както смята прокуратурата, а организирани политически актове.

Търсенето в Гугъл с „митинг Бусманци“ ми даде резултати и от двата вида – за митинга и за побоя; актуалните публикации (от самия 6 юни) бяха някак рехави и като че преобладаваха тези за побоя.

Ето и малко красиви снимки от митинга, направени от Яна. Още снимки в галерията на Дневник.

Ако предпочитате изкуството пред публицистиката, можете да научите нещо повече за проблема с насилието над чужденци и защитниците им от филма „Източни пиеси“

Вашият коментар

Новини по темата за бежанците в България

Последната ми публикация във връзка с бежанците в България е от 27 май – тогава обявих митинга пред Бусманци, а последното ми обобщение по случая е от 25 май. Време е да публикувам поредните си обобщения и да попълня някои пропуски:

Горещата новина е от вчера: най-после мина отложеното преди седмица дело на Аревик. Давид присъства на делото и беше за пръв път отново с Аревик откакто тя е задържана в Бусманци. След като административният съд в Монтана отмени заповедта на полицията в Монтана, той вече не е длъжен да се явява на ежедневна подписка. Очакваме решението след месец.

Според адвоката Валерия Иларева, делото е минало по най-добрия възможен начин. Препоръчвам ви публикацията на Агенция Кросс и видео-репортажа на TV7 от съдебната зала.

Цитирам най-важното от Агенция Кросс: „Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

Тук ще публикувам обобщенията на Валерия Иларева от Фейсбук групата:

1) По събирането на доказателства:
1.1. Бяхме подали молба Съдът повторно да задължи Дирекция „Миграция“ да представи в цялост медицинската преписка на Аревик, намираща се в СДВНЧ (понеже в изпълнение на съдебното разпореждане те бяха представили само последната епикриза на Аревик от 18… See more май, а не цялата преписка). Тъй като обаче до днес нямаше резултат по молбата, казахме, че вече не я поддържаме, тъй като това би довело до отлагане делото на Аревик, а тя очаква неговия изход задържана.
1.2.Представихме решението на Съда в Монтана от 17 май, с което се отменя като незаконосъобразна заповедта за депортиране на Давид;
1.3. Съдът уважи доказателственото ни искане да разпитаме като свидетели Давид и баща му Гагик. Те отговориха на въпроси за семейната връзка между Аревик и Давид и невъзможността те да се съберат в Армения.

2) Ход на делото по същество:
2.1. Адвокатът на Аревик помоли Съда да отмени решението на ДАБ като незаконосъобразно, тъй като в него не се съдържат мотиви относно отказа да се предостави на Аревик хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.8… See more от ЗУБ във връзка с основното човешко право на семеен живот и запазване целостта на семейството като важни хуманитарни обстоятелства.
Адвокатът на Аревик каза, че взима повод от днешния празник – Денят на детето – за да помоли Съда да приложи един от основните принципи в правото: отчитане най-добрия интерес на детето. Става дума за интереса на детето на Аревик и Давид, което ще се роди след по-малко от пет месеца.
2.2. Ответникът – ДАБ – не се яви за становище.
2.3. Прокурорът по делото се произнесе, че жалбата на Аревик е основателна и решението на ДАБ следва да бъде отменено като незаконосъобразно (Имайте предвид, че се случва много много рядко прокурорът да се произнесе в полза на жалбоподателя!!!)
2.4. Накрая Аревик помоли да каже нещо на български език – Тя отправи апел към Съда да не бъде разделяна от Давид, последните си думи произнесе през сълзи …

Заседанието бе закрито и решение се очаква в едномесечен срок.

Аревик и Давид се гушнаха, и двамата със сълзи в очите. Родителите на Давид и сестра му също плачеха. Мисля обаче, че тези сълзи бяха сълзи на надежда, че може би най-вече му се вижда края на това изпитание. Гледайки ги, аз също без малко да заплача. Затова когато от TV7… See more ме интервюираха, мисля, че гласа ми трепереше от вълнението на заседанието.
Гледайте кадри от този разказ днес в Новините на TV7 от 19 или 19:30ч, както и утре в Сутрешния блок на TV7 от 08часа!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ ДА НЕОЦЕНИМАТА ПОДКРЕПА!
ВЯРВАЙТЕ, ЗАСЛУЖАВА СИ!

Ако смятате да участвате в митинга пред Бусманци на 6 юни, моля посетете блога на Светла за важни уточнения – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и пр. практическа информация и важни линкове.  Не се регистрирайте  във Фейсбук за участие ако нямате намерение да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не раздута виртуална подкрепа.

Междувременно, официални (специални благодарности на Агенция Кросс и TV7) и неофициални медии остават активни в отразяването на конкретния случай и все по-заинтересувани от ситуацията на бежанците в България по принцип. Надявам се това да привлече още желаещи да подпишат петицията за промяна в законодателството: http://www.bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

Майя Маркова продължава да публикува в англоезичния си блог важна информация не само по темата за бежанците, в по всякакви други важни за България теми. Този блог е един от важните чуждоезични източници на информация за ставащото в нашата страна. Ако повече хора започнат да правят това, може да се изгради солидна независима гражданска медиа, която да подава навън информация за страната ни. Благодарение на Майя, темата за Аревик и Давид е подхваната в англоезичния блог на един арменец.

Няколко блогъри представят темата за бежанците през нови перспективи:

Вени Гюрова съпоставя ситуацията на емигриращите от социалистическа България със ситуацията на имигриращите в демократична България чужденци.

Ина Тотева свързва историята на Давид и Аревик с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа и сдобилите се с българско гражданство легендарни представители на престъпния свят.

По случай 24 май, Светла Енчева разказва за достъпа на имигрантите у нас до образование. Позволявам си да цитирам част от текста й: „В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

В тази връзка, вижте по TV7 абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България

По случай деня на Африка, Светла Енчева си спомня и за годините от детството си, прекарани в Африка и разсъждава за масовото отношение на българите към черните африканци.

Rien публикува в блога си две художествени измислици, с които да илюстрира духа на политиката по отношение на бежанците у нас, както и на интереса на сънародниците ни към проблема.

Ако обичате изкуството, вижте материала на Светла за фотографията и границите.

Припомням, че създадох Фейсбук група, в която можете да се включите ако имате възможност да помогнете по някакъв начин за облекчаване положението на затворените в Бусманци, както и на освободените от Бусманци. Моля, не се включвайте ако нямате възможност да помогнете. Ако се включите, включвайте се адекватно в дискусиите – темите са ясни и малко на брой и няма опасност да ги объркате ако прочетете заглавията им. Можете да помогнете с директен доброволен труд, но също и с материални подаръци, така че не е нужно непременно да живеете в София.

*********************************************************************

Събраните за тази публикация връзки:

17 май, 2010 Блогът на Rien: Добрите хора спазват закона – авторска измислица, отразяваща духа на политиката по отношение на бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post.html

20 май, 2010 Блогът на Майя Маркова – на английски – обобщена информация за казусите на Давид и Аревик: http://mayas-corner.blogspot.com/2010/05/bulgarian-authorities-outlaw-innocent.html

21май, 2010 историята на Давид и Аревик англоезичен блог на арменец  http://unzipped.blogspot.com/2010/05/arevik-and-david-story-of-immigration.html , който е научил за нея от англоезичния блог на Майя Маркова http://mayas-corner.blogspot.com/

21 май Блогът на Ина Тотева http://toteva.maars.net/?p=83  обобщение на историята на Давид и Аревик и връзката с Търновската Конституция, Библията, Конвенцията за защита на правата и основните свободи на Съвета на Европа, сдобилите се с българско гражданство легендарни чужденци

23 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обобщения след делото на Давид, видео от двата „дуела“ между Валерия Иларева (адвокатът на Давид и Аревик) и Йотко Андреев (директорът на СДВНЧ Бусманци) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_23.html

24 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: Кой има достъп до народната просвета http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_24.html

„В България има много млади хора като Ола, които няма достъп до образование. Има и още повече, които, въпреки че са напълно легални имигранти (със статут на дългосрочно пребиваване; постоянно пребиваване се дава трудно и не на всички), имат достъп до образование, само ако си го заплащат на солени цени от порядъка на 1000 евро на година. На много от тях родителите им идват от страни, по-бедни и от България. Подновяването на личните им карти струва 500 лева. На година. Затова те масово се оказват принудени да спират децата си от училище.

В България расте поколение необразовани имигранти. Някои от тях, като Ола, като Джавед Нури, са деца на интелектуалци. Какво ще правят тези хора след 10-20 години? И дали тогава държавата ще обвинява имигрантите, че създават проблеми и не искат да се интегрират?“

25 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: международният ден на Африка – спомените на Светла за няколко детски години, прекарани в Африка, както и за българското отношение към черните африканци: http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_25.html

25 май, 2010 TV7 Отложиха делото на Аревик http://www.tv7.bg/news/60972.html

26 май, 2010 Блогът на Светла Енчева: обява за митинга пред Бусманци, текстът на уведомлението (съдържа исканията) http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/0606.html

26 май, 2010 Подсъзнателното на Бай Далай: обява за митинга, която се задържа дни наред в svejo.net http://baidalai.org/?p=750

Фейсбук обява за митинга: http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210

26 май, 2010 Кътчето на Селин: обява за митинга http://nookofselene.wordpress.com/2010/05/26/protest-pred-busmanci/

27 май, 2010 Блогът на Rien: Реферат по имиграционни въпроси пред българска публика – авторска измислица, отразяваща масовото отношение към бежанците у нас: http://izbiratelno.blogspot.com/2010/05/blog-post_27.html?spref=fb

30 май, 2010 Блогът на Вени Гюрова: за българските емигранти през социализма и бежанците в България днес: http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/05/blog-post_30.html

30 май, 2010 Блогът на Правната клиника за бежанци и имигранти: благодарности към официални медии и блогъри http://tinyurl.com/create.php

30 май, 2010 Nota Bene: материал на Светла Енчева за фотографията и границите: http://notabene-bg.org/read.php?id=161

30 май, 2010 Агенция Кросс: съобщение за предстоящото дело на Аревик: http://www.cross-bg.net/predstoyashto/1-v-stranata/1133453-sadat-shte-zasedava-po-zhalbata-na-arevik

30 май, 2010 TV7 Съобщение за митинга и абсурдната история на още една арменска гражданка, която се опитва да живее в България http://tv7.bg/news/62242.html

1 юни, 2010 Блогът на Светла Енчева: важни уточнения за митинга – какво да (не) носите, как да се държите, как да стигнете до мястото и др. http://svetlaen.blogspot.com/2010/06/0606.html

1 юни, 2010 Агенция Кросс: Адвокат Иларева след делото на Аревик http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1133920-valeriya-ilareva-zasedanieto-po-zhalbata-na-arevik-mina-mnogo-dobre

„Прокурорът по делото е изразил становище, което много рядко се случва, че жалбата на Аревик е основателна и се е изказал в нейна полза, сподели адвокат Иларева. Позицията на прокурора е, че би трябвало да бъде уважена  жалбата на момичето и отменено решението на Държавната агенция за бежанците, с което й е отказан статут. На заседанието не се е явил представител на агенцията, което също се случва много рядко, коментира адвокат Иларева. „Обикновено по другите дела, които имам, изпращат представител, необичайно е да не изпратят никой.“

1 юни, 2010 TV7: репортаж от съда http://tv7.bg/news/62852.html

Вашият коментар

Митинг пред Бусманци (София)

На 6 юни, 2010 (неделя) от 11 до 13 часа в Бусманци (квартал на София), пред това, което официално се нарича „Специален дом за настаняване на чужденци“, което ние по-често наричаме „Концлагера Бусманци„, и което Иван Кулеков нарече „Българският Гуантанамо“ ще се проведе митинг. Общината е уведомена за митинга.

Този митинг не е организиран от политическа сила, а от група граждани и държим да остане граждански, а не политически. Независимо какви са политическите ви възгледи, можете да участвате в него като граждани, на които не е безразлична съдбата на чужденците в България.

Защо подкрепям този митинг:

1. Защото в нашата страна незаконното задържане на чужденци се превърна в обичайна практика.

2. Защото законите ни се нуждаят от промени, които да дадат право на чужденците в България да имат достъп до образование, здравеопазване и легален труд, както и право на личен и семеен живот – същите неща, които и българите в чужбина искат за себе си, а освен това и получават в много страни. Ако искате да подкрепите промените в закона, подпишете тази петиция.

3. Защото задържаните в дома в Бусманци не винаги научават причините относно задържането им там, нито пък знаят за колко време са задържани. Защото условията в дома не им позволяват да получават навременна и адекватна медицинска помощ, психологическа подкрепа, образователни и юридически услуги, достъп до Интернет. България може да не е богата страна, която да им осигури всичко това + нормални битови и санитарни условия, но би могла да позволи редовен достъп на доброволци, които да осигуряват безвъзмездно всички тези неща.

Повече информация за официалния инициативен комитет и официалните искания, така както са написани в уведомлението до кмета на софийска община, посетете блога на Светла Енчева. Ето и Фейсбук страницата на събитието. Моля, не се записвайте за участие в него, ако нямате възможност да участвате. Организаторите имат нужда от реална обратна връзка за броя на участниците, а не виртуално напомпване на инициативата. И все пак, ако смятате, че ваши приятели биха проявили интерес, препратете им информацията.

Mожете да сложите бадж за митинга в блоговете си: картинка, върху която кликвате и отивате на Фейсбук страницата на протеста:

<a href=“http://www.facebook.com/event.php?eid=120198714682210″ target=“”blank”“><img src=“http://lydblog.files.wordpress.com/2010/05/illegal-badge-small.jpg“ alt=“Митинг пред Бусманци“ /></a>

Как да стигнете до Бусманци? Засега открих това:

„Транспорт до Бусманци: маршрутка 35, върви от Люлин по Стамболийски – Руски Паметник – НДК – Цариградско – Дружба и после Бусманци, спира директно пред затвора. Маршрутка 19 и тя минава през Бусманци, но не знам къде точно. И също автобуси, които се взимат от Дружба – 8,10,14.“

Вашият коментар

Позакъснели и навременни обобщения

Предполагам, че с всеки изминат ден губя част от читателите си, понеже все по-често пиша по една и съща тема – бежанците и имигрантите, Давид и Аревик, какво се случва с човешките права в тази държава, която все по-често не спазва собствените си закони. Съжалявам, и аз бих искала да пиша за други неща, но не ми остава време. Истината е, че ме чакат още каузи, за които не съм си мръднала пръста, макар че съм обещала. Чудя се дали да не направя и отделен блог, в който да публикувам всичко, което е свързано с проблемите, които уж не касаят никого от нас. Може и да направя, но това не значи, че няма да споменавам за тези неща и тук. Но нека оставя тези размишления за друг път.

Всъщност сега ще се опитам да направя бързо резюме на случващото се с Давид и Аревик.

Добрата новина е, че съдът отмени заповедта за депортирането на Давид и осъди МВР Монтана да заплати разходите по делото. Никой чужденец, който е подал някакъв вид молба за оставане в България, независимо на какви основания, не следва да бъде депортиран, докато съдът не вземе окончателно и неподлежащо на обжалване решение, че той не може да остане в България. Срещу този чужденец не следва да се налгат мерки, които обслужват депортирането му. Ето защо не е редно Давид всеки ден да се подписва в полицията, а Аревик да бъде в Бусманци.

Но какво от това? Аревик все още е в Бусманци и съдът все още не се е произнесъл относно отмяната на тази заповед. Всъщност тази заповед можеше да бъде отменена от този, който я е издал – онзи комисар от Монтана, на когото пращахме писма. Досега няма начин да не си е изяснил как стоят правно нещата. Предполагам, че в МВР  имат юристи. След като арменският посланик помоли официално за освобождаването на Аревик, полицията в Монтана прехвърли топката към съда, а съдът все още не е казал нищо по въпроса. Очакваше се да се произнесе по случая в началото на май, т.е. преди почти месец.

Аревик не само че продължава да стои в Бусманци, но днес не беше пусната да присъства на делото си. От Бусманци се оправдали с това, че Агенцията за бежанците не била уведомена, което изглежда да е лъжа, тъй като на делото се появила преводачката от арменски на въпросната агенция. И така, делото е отложено за 1 юни. Само няколко дни, но кой знае дали няма да бъде отложено отново, а Аревик е в Бусманци от 9 март, т.е. повече от 2 месеца и половина.

Какво друго се случи или беше написано откакто публикувах поредното си резюме по случая?

Аревик се върна от МВР болницата в Бусманци, където отново започна да й прилошава и т.н. Аз предложих идеята да направим нещо за облекчаването на положението на затворените в Бусманци – не просто да им осигурим забавления, които да им помогнат да забравят случващото се с тях, а да им помогнем да подобрят психическото и физическото си състояние, да не губят смисъл, да правят неща, които ще им помогнат за живота след Бусманци. И, разбира се, да им помогнем с осигуряването на прозаични неща, от които имат нужда – витамини, чорапи и какво ли още не. Всъщност не съм откривател на тази идея. Оказа се, че християнският център Прелом отдавна се грижи за тези хора и ги посещава веднъж месечно. Да, съвсем мъничко, но толкова им е разрешено.

Научих, че можете да посетите конкретен човек в Бусманци, след като подадете конкретна заявка за 30 минутна среща. Два пъти седмично, в работно време. Ако не познавате никого там по име, няма как да го направите. Другият начин е ако сте организация, на която е официално разрешено да посещава Бусманци, какъвто е случаят с християнският център „Прелом“. Все още не знам каква е процедурата да се издейства второто и дали изобщо съществува ясен регламент. Откъде бих могла да знам? Никъде няма нищо публикувано. Аз, обаче, смятам, че не е невъзможно достъпът на доброволци в Бусманци да бъде ежедневен и настоявам за това.

И така, говорим за Бусманци, но всъщност когато хората излязат от Бусманци, те се нуждаят от не по-малко подкрепа, защото тогава възникват и проблемите с това, че не знаят добре или никак български, че имат нужда от придружители, когато посещават разни институции и лекарски кабинети, че имат нужда от жилища и финансова подкрепа, защото нямат официално разрешение за работа, докато чакат съдебните си решения и т.н. В тази връзка са нужни доброволци.

Ето защо регистрирах Фейсбук група, в която не съм поканила никого и не смятам да поканя; но пък групата е отворена и вече има членове. Няма нужда да се пълни с хора, които просто съчувстват на бежанците, но нямат никаква възможност или намерение да им помогнат. Не искам да се задръства с прочувствени съобщения по стената и да се пълни с хиляди хора, на които да не може да се разчита. Ако сте далече от Бусманци, това не означава, че не можете да помогнете. Ако имате идеи, заповядайте. Но пак казвам: ако ще се присъедините просто за да се възмущавате, да съчувствате на думи или пък да се заяждате, няма смисъл.

Много хора смятат, че бежанците и имигрантите са в тежест на българския данъкоплатец. Всъщност чужденците са в тежест на данъкоплатците докато са затворени в Бусманци. Ако са на свобода, за тях се грижат техни близки и познати, както и доброволци. Когато чужденците се сдобият с подходящия статут, който им дава право на работа, те започват да се грижат сами за себе си. Ако искате това да се случва по-бързо, моля подпишете петицията за регулиране статута на нелегалните имигранти в България. Ако имате желание и възможност, можете да я разпечатате на хартия и да събирате подписи от пълнолетни граждани. Можете да я свалите оттук.

Междувременно Светла обобщи новините около случая Аревик и събра в блога си видео-материали.  Имам да пиша и за други публикации, но днес нямам много време, затова ще спра дотук и обещавам тези дни да ви осведомя. Очаквайте и резюме на съдебното решение за отмяна на заповедта за депортирането на Давид.

Връзки:

Съдебното решение за отменяне заповедта за депортиране на Давид: http://www.asmontana.com/aktove/gs36fnpD2U.pdf

Християнски център „Прелом“ – публикации за Бусманци: http://tinyurl.com/38v7xov

Видео от сайта на „Християнството“: Гости в студиото: Адвокат Диана Даскалова от фондация „Център за правна помощ – Глас в България“ и Елена Дянкова, координатор на Гражданска инициатива „Справедливост 21″ към Християнски център „Прелом“; кадри от среща по проблемите на бежанците и българското законодателство http://www.hristiyanstvoto.eu/pred-gost.php?n=205

Фейсбук групата “ Доброволци помагат на затворените в Бусманци, София“ http://www.facebook.com/group.php?gid=115305021844073&v=info&ref=mf

Петиция за регулиране статута на нелегалните имигранти в България, Инициатори: Правна клиника за бежанци и имигранти, Фондация „Център за правна помощ – Глас в България“, Гражданска инициатива „Справедливост 21″ http://bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

Ако искате да принтирате петицията: https://docs.google.com/fileview?id=0B568Ho3GsPFKNjA3Zjk1YjctYTFhZi00YWMzLTg5NmYtNWE0NzU1YmEyOGE0&hl=bg

Видео-материали, събрани в блога на Светла Енчева http://svetlaen.blogspot.com/2010/05/blog-post_23.html

Вашият коментар

А другите?

Както знаем, Аревик доста често се чувства доста зле – прилошава й, повръща и т.н. Прекарва по-голямата част от времето си в гледане на часовника и мисли за това, че не иска да е в Бусманци. Според мен, както и според други хора, включително лекари и психолози, телесните и душевните страдания на Аревик са свързани. Повръщането в много от случаите се дължи не просто на това, че не й харесва храната, а на това, че е психически затормозена. Да, Аревик би могла да напусне Бусманци всеки момент и да замине за Армения, но това би означавало да не може да се върне в България поне още 5 години. Ето защо тя стои в Бусманци от два месеца и половина и се надява да получи положителен резултат от съдебното дело. Ние, пък, се опитваме да я измъкнем от Бусманци, не само защото там се чувства зле, но и защото има законно право да дочака решението на съда в Монтана, сред близки. В това време, Аревик говори по телефона с близките си, които, освен това я посещават. Ние може да не успеем да постигнем целта си и да я изведем от Бусманци с настояванията си, но скоро тя ще излезе оттам, понеже съдът ще излезе с решение. Направили сме Фейсбук група за спасяването на Аревик и следим ежедневно какво се случва с нея, даваме съвети, съчувстваме, а тя знае, че много хора я подкрепят. Историята й е многократно отразявана от различни медии.

В същото време в Бусманци са задържани много други хора. За повечето от тях не знаем нищо – кои са, откъде идват, защо са тръгнали от родните си места, как са се озовали в Бусманци, дали някой се опитва да им помогне да излязат оттам, какви са изгледите им за освобождаване, какво ги очаква след това и т.н. Още по-малко знаем как им понася храната, какво чувстват и мислят, от какво имат нужда. Някои от тях, вероятно са непознати не само на нас, но и на когото и да е в тази страна, освен на персонала. Някои от тях нямат избора да си отидат веднага там, откъдето са дошли; всъщност някои от тях не са приети никъде и не се знае кога някоя страна ще се съгласи да ги приеме. Не, това не е затвор, защото в затвора знаеш кога ще ти изтече присъдата. За това съм писала по-подробно тук.

В България има граждани, които биха искали в  Бусманци и подобни домове да попадат единствено тези, за които има законно основание да бъдат задържани там – чужденците, които са опасни за други хора и има опасност да се укрият преди да бъдат изведени от страната. Те пишат петиции и искат да променят българското законодателство, за да не става така, че невинни хора да попадат в затвор; те настояват пред властите да освободят затворените, чието място не е в затвора. Засега, обаче, се освобождават отделни хора след продължителни усилия, най-вече от страна на адвокати.

Докато се борим за правото на свобода на хора, които не сме виждали, същите тези хора се разболяват, полудяват, правят опити за самоубийства. Мисля, че можем да им помогнем докато си възвърнат свободата да са в добро здравословно и психическо състояние, да не губят надежда и усещане за смисъл, да вършат полезни неща, а не просто да гледат часовника и да страдат. Не ми казвайте, че е невъзможно. Щом е възможно да оцелееш във фашистки концлагер, значи е възможно да оцелееш и в Бусманци, особено ако ти помогнат. Не ми казвайте, че не е толкова важно дали ще оцелеят, че свободата е по-важна от оцеляването, иначе аз ще ви попитам за чия свобода всъщност се борите – на онези, които ви е все тая дали ще я доживеят и дали ще са в състояние да й се радват ли?

В София има хиляди ученици, студенти и пенсионери. Част от тях биха могли да отделят по някой час от времето си, за да направят нещо за затворените в Бусманци. Има и хиляди работещи специалисти. Част от тях биха могли да предоставят квалифицирана помощ през уикендите. В България живеят милиони хора, които нямат възможност да пътуват до София, но част от тях биха могли да помагат и отдалеч.

Ето защо настоявам в Бусманци да се разреши ежедневен многочасов достъп на доброволци, които да се срещат със затворените, да говорят с тях за нуждите им, да им помагат и да ги подкрепят. Това е единственият начин да разберем за непосредствените нужди на  реалните непознати ничии хора и да им предоставим адекватна помощ. Настоявам в Бусманци да се осигури Интернет достъп за всички, на които законът не забранява такъв достъп.

Това настояване не е в противоречие с настояването невинните хора да бъдат освободени. Борбата за права и свободи не е в противоречие с грижата за непосредствените нужди на хората – да, прозаични нужди от витамини, съчувствие, смислени занимания и пр. Има ли тук някой, който би искал да помага на затворените – ТУК и СЕГА.

Вашият коментар

За Бусманци с любов и омерзение

Вчера Давид писа, че Аревик се връща от МВР болница в Бусманци и никак не се чувства добре с това. Това ме провокира най-после да отворя уста за неща, които си мисля от известно време – за това как може да се облекчи положението на пребиваващите в Специален дом за настаняване на чужденци у нас. И мислите ми не се въртят толкова около това какво може да направи държавата, а около това какво биха могли да направят загрижените граждани … стига държавата да не им пречи.

Гражданите могат да се борят за извеждането на чужденци от този дом и го правят; аз дори се включих в групата „Закрийте концлагера „Бусманци“ и освободете затворените там!“, тъй като смятам, че някои от от пребиваващите там чужденци според законите (дори и българските) не би трябвало да се намират там, а освен това условията в Бусманци в някои отношения са по-тежки от тези в затворите. В същото време, обаче, съм наясно, че такъв специален дом трябва да съществува, тъй като за хората, подлежащи на депортиране, за които има опасност да се укрият, трябва да има такова място – особено за онези, които представляват заплаха за сигурността на други граждани.

Предполагам, обаче, че за някои от пребиваващите в Бусманци това е единственото място, където биха могли да намерят подслон, докато се вземат решения за статута им. Това е единственото място, където биха могли да бъдат нахранени. Това са хора, които са пристигнали в България с оскъдни средства, които нямат познати тук, и на които би се наложило да спят на улицата и да се хранят с отпадъци. Ако домът бъде закрит, къде ще се озоват всички тези хора? Колко от нас, които искаме закриването на Бусманци можем и искаме да подслоним в собствените си домове и да издържаме освободени от Бусманци хора? А има ли и достатъчно други желаещи?

Някои хора (включитено и аз), смятат, че трябва да съществуват домове, различни от Бусманци, но предполагам, че всички можем да си дадем сметка, че такива домове не се строят за един ден и за жълти стотинки, че след като се построят, за да бъдат наистина такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, е нужно да бъдат снабдени с подходящ персонал, а също и доброволци. Не смятам тази кауза за предварително обречена, но мисля, че докато видим първия такъв дом в България, е хубаво да се фокусираме и върху съществуващия сега, върху затворените СЕГА в него хора, без значение дали очакват депортиране, решение за статута си или нещо друго.

Тези хора имат нужди, които не могат да бъдат адекватно задоволени с предоставените от държавата ресурси, но в крайна сметка, не можем да искаме всичко от държавата; ако сме толкова загрижени, бихме могли не само да се борим на думи за тези хора, а да им помогнем на практика.

Те имат нужда от връзка със света навън, психическа подкрепа, медицинска помощ, витамини, по-добра храна, дрехи, играчки  и какво ли още не. Навън пък има хора, които имат ресурсите да им помогнат. Тези хора могат да се свържат по Интернет, а някои от тях и на живо, да обсъдят нуждите на затворените и наличните ресурси и пр. Мисля, че дори някои части от интериора биха могли да се променят с помощта на дарения или пък дори да се привлекат ЕС и други финансирания. Огромните „стаи“, например, биха могли лесно да бъдат преградени с подвижни стени, които позволяват преконфигуриране винаги, когато има нужда. Самите настанени биха могли да вършат част от работата, което не само ще спести средства, но и ще им осигури смислено занимание.

Преди това, обаче, е важно да се идентифицират конкретните нужди на пребиваващите в дома. Най-добрият начин да стане това е доброволците да бъдат допуснати в дома, да разгледат условията и да разговарят с настанените и персонала.

Горното, обаче, може да бъде проблем. Доколкото знам, в Бусманци има часове за свиждане (май два пъти седмично по 30 минути), когато можете да се видите с конкретен пребиваващ след предварителна заявка. Но много от нас биха искали да помогнат на хора, които не познават, дори на групи от хора – как, в такъв случай, да оформят заявката си? Освен това, никъде в Интернет не можах да открия данни за контакт – адрес, електронна поща, телефон на дома в Бусманци. В сайта на МВР открих единствено кратка Powerpoint презентация на структурата на Дирекция „Миграция“, от която научих, че такъв дом има и в Любимец, но никакви данни за контакт. А би било хубаво да има и публично достъпен регламент за свиждания и пр.

Предполагам, че всички тези неща – публикуването на данни за контакт, изнасянето на ясни правила, както и осигуряването на достъп на доброволци са неща, за които не са нужни инвестиции и кой знае колко труд. Достатъчна е добронамереност от страна на компетентните институции и доброволците. Колкото и странно да изглежда, понякога, институциите и доброволците биха могли да са от един отбор, и всъщност така би трябвало да бъде.

Обръщам се към всички хора, неформални доброволци, нестопански и стопански организации и свързаните с проблема институции за предложения и съдействие. Вярвам, че можем да обединим усилията си и да постигнем значителни резултати. Всъщност, когато миналият ден гледах участието на Адвокат Иларева и Директора на дома в Бусманци в предаването на ББТ ми стана някак тъжно. Защо трябваше да се получи така, че двамата да се озоват от двете страни барикадата? Вярвам, че парадигмата може да се промени, а всички ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим. Всичко от което се нуждаем е добронамереност и комуникация.

Вашият коментар