Category Archives: бизнес

За комерса с любов и без омерзение

Като че за все повече хора думичките „комерсиален” и „бренд” означават нещо лошо.

Какво лошо има в това да продаваш плодовете на труда си? Всеки който продава го прави, защото има нужда от нещо друго, което се купува с пари. Не познавам хора, които използват думата „комерсиален” в отрицателен смисъл и в същото време не ползват неща, които се купуват с пари. Освен това, повечето хора, които използват тази дума по този начин работят срещу заплащане или пък приемат да бъдат издържани от хора, които работят срещу заплащане. В това има  нещо иронично :) Ако презират комерса, защо участват в него?

Мисля, че по света има немалко хора, които подаряват (част от) труда си или биха го подарявали ако можеха да си го позволят.  Част от тези хора са създатели на брендове – не само за да продават по-успешно, а защото обичат нещото, което правят и се гордеят с него, и искат да го споделят, да гарантират на другите хора, че получават продукт с високо качество.

Това са неща, които много от враговете на комерса не могат да проумеят и не биха направили. В тази връзка, припомням един свой стар спорен текст, „Закуска в Тифани”.

Вашият коментар

По-добре го напишете

Tags:

Попадна ми рекламна брошура за здравни застраховки в ING. Когато потърсих информация в сайта им, се оказа, че няма; единственият достъп до повече информация е възможен чрез свързване със застрахователен агент.

Наскоро ми се обадиха по телефона от UniCredit, за да ме информират за взъможността за здравна застраховка. Хубаво е, че имах хартия и молив, та успях да си водя записки. Казаха ми, че тази застраховка се сключва по телефона и ме попитаха дали не искам да го направя още сега. Не исках. За допълнителна информаци отново ми дадоха телефон. В сайта – нищо.

Склонна съм да сключа здравна застраховка, но не бих го направила ако не разполагам с цялата интересуваща ме информация в писмен вид. Бих искала да разполагам с време и спокойствие да прегледам и обмисля всичко. Устни отговори бих приела единствено на въпросите къде да открия писмена информация. Предпочитам да подписвам договори , които мога да сваля от сайта на съответните институции или пък да получа по мейла, вместо да се налага да чета и обмислям дребния шрифт в присъствието на застрахователен агент.

Всичко написано дотук се отнася за всички видове сделки и не само. Не мисля, че съм прекалено мнителна и недоверчива. Първо, кой може да ми гарантира, че един човешки ум може безупречно да съхранява каквато и да е информация. Второ, когато информацията се предоставя устно, възприемането й зависи и от емоционални внушения, които имат повече общо с личността на информиращия, отколкото със същността на информацията. Нима никога не сте се чувствали притиснати, например, да платите или да вземете каквото и да е решение тъкмо защото ви е било неудобно да откажете в разговор на живо или по телефона?

Устният формат на информация за здравно застраховане ми напомня на емоционално изнудване. Не съм разглеждала всички останали възможности и се надявам да има и такива, които предлагат пълна писмена информация. Все още недоумявам как е възможно известни международни институции да работят по този начин.

Вашият коментар

Полезно за алтруисти, макиавелисти и всички останали

В това видео Голман представя книгата си (на английски със субтитри на английски)

Преди няколко години открих Даниел Голман, благодарение на книгата му „Емоционалната интелигентност“ на издателство „Кибеа“. Даниел Голман е психолог по образование; учил е в хубави училища като Амърст, Бъркли и Харвард и на 64 продължава да се учи и да учи другите, но ми стои някак различен от университетските преподаватели – вероятно защото такъв той не е. Голман има продължителен стаж като „science journalist“ – журналист, който пише за наука, което го прави доста добър в достъпното представяне на всякакви идеи. Ето защо книгите му се четат леко и увлекателно, въпреки че съдържат доста информация за физиологията на психичните процеси. Ако читателят не иска да запомни що е амигдала, таламус и подобни, може и да не се задълбочава в тях, но това никак няма да му попречи да разбере основният смисъл на текста.

Бих определила „Новата социална интелигентност“ (странен превод на Social Intelligence, The New Science of Human Relationships – вероятно за да не бърка с другата преведена на бг книга за социалната интелигентност – на Карл Албрехт) като синтез – Голман се опира на огромен брой изследвания и теории, за да ги свърже в смислена цялост, която може да даде отправни точки за продължителни изследвания. Предупреждавам, обаче, че синтезът на Даниел Голман не звучи толкова ефектно и не се чете толкова лесно като синтезите на Малкълм Гладуел, въпреки че също като в книгите на Гладуел могат да се прочетат доста истории; сравнението с Гладуел, обаче, не бива да отблъсква тези, които се интересуват сериозно от наука – надявам се да не ме разберат погрешно.

На 500 страници се обсъждат толкова много неща, че ми е трудно да ги изброя без да отделя доста време да прелистя още веднъж книгата, но тъй като не ми се отделя толкова време в момента, ще се опитам да избистря нещо като основна теза: че човешките мозъци са социални – прихващаме чуждите емоции като вируси, и също като вируси те биха могли да ни повлияят и на физиологично ниво … с това започва книгата, но не искам да ви оставя с впечатлението, че цялата е посветена на тази не чак толкова нова идея :) Основният фокус е върху това как взаимодействаме на съзнателно и несъзнателно ниво, доколко сме вещи в това и как можем да развием нужните умения; става въпрос и за патологичните случаи, в които някои хора не успяват да развият способността да улавят и разкодират чувствата на другите. Тази книга е в голяма степен и за динамиката на алтруизма, за значимостта на сътрудничеството. В нея се обсъждат и конкретни области като родителството, любовта, образованието, лидерството, бизнесът, здравеопазването, справянето с престъпността и пр.

Не искам да ви оставя с впечатлението, обаче, че тя дава някакви рецепти за това как бързо и лесно да развием социалната си интелигентност с цел да манипулираме другите. Твърдо не! Ако смятате, че с нейна помощ ще станете новият Макиавели, грешите, но пък тя може да ви разкрие слабостите на Макиавели и да ви покаже, че човек би могъл да постигне много повече :)

Още повече бихте могли да научите ако поразчоплите някои заглавия от богатата библиография, което е задължително за студентите по психология :) Както и за тези, които ще стават учители, лекари, бизнес мениджъри  и … кандидат-студенти ;) Книгата можете да свалите на английски от множество торенти. В сайта на Голман, пък, може да откриете още доста интересни неща.

Вашият коментар

Приказка за бананите

Бананите, които ядем днес са стерилни и нямат семена. Те се клонират непрекъснато от резници. Тези банани са генетично стари – може би от каменната ера :) Липсват им гените, които могат да се справят с вредители и болести. Да се развият нови сортове без полово размножаване е скъпо и времеемко. Ето така стандартизацията на растенията води до намаляване на естествените им способности да се развиват и оцеляват.

До 50те на пазара е доминирал сортът Gros Michel – докато не е бил нападнат от някакви гъбични организми, известни като Панамска болест. Химическите препарати се оказали безсилни и фермерите просто напускали заразените земи … докато не останали незаразени земи. Така дошъл краят на Gros Michel.

Неговият наследник, Cavendish, който ядем днес, не е толкова вкусен, но се наложил заради устойчивостта си. Днес, обаче, и той е застрашен – от болестта Black Sigatoka, което пък принуждава фермерите да го пръскат с химикали около 40 пъти годишно. В резултат на това работничките в плантациите заболяват от левкемия и раждат деца с увреждания два пъти по-често от средното, а за работници се твърди, че 20% са стерилни. Фермерите, които употребяват естествени пестициди не страдат от въпросните заболявания, но това не значи, че се справят с болестта по растенията. Освен това, Панамската болест се завръща с пълна сила под изменена форма (tropical race 4). Южна Африка, Австралия и голяма част от Азия вече са заразени; достатъчни са няколко грама пръст по нечия обувка, за да се пренесе и в Америка.

Няма как да се усъвършенства сортът, тъй като всички ядливи банани са стерилни; единствената надежда е в спонтанна мутация. Възможно ли е генетичното модифициране да помогне? Всъщност това може да се окаже единствената надежда, след като в продължение на една година 30 000 растения са били ръчно опрашвани с полени на фертилни азиатски банани, а от произведените 400 тона са получени 15 семена, от които само 4-5 са покълнали. По-нататъшните опити за кръстосване са произвели устойчиви банани, но те имали по-скоро вкус на ябълка и засега само кубинците били склонни да ги ядат. Отделен е въпросът дали бихме искали да ядем генетично модифицирани банани и какъв вкус биха имали те.

Бананите не са единственият застрашен културен вид. Фермерите обикновено се фокусират върху отглеждането на ограничен брой сортове заради качествата, които се ценят на пазара. Естествената устойчивост на вредители и болести намалява, а междувременно генетичните „складове“ за стари видове и диви роднини се занемаряват и изчезват. Така пръскането остава единственият начин за справяне … докато е възможно.

В разни кътчета на света все още се намират убежища за някои растения и шепа ботанически Индиана Джоунсовци са се отдали на откриването им. Някога съветските учени са събирали неизвестни видове растения в Централна Азия, но след оттеглянето им през 1989, тези места изчезват – както се е случило в Туркмения по времето на ексцентричния й държавен глава Туркменбаши, който изкоренил държавните ботанически градини и орязал финансирането за други растителни колекции.

Ако продължаваме да застрашаваме биоразнообразието, един ден ще можем да разчитаме единствено на генетичното модифициране, за да запазваме някои видове и сортове. Струва си да помислим какви биха могли да бъдат последствията от това.

Вашият коментар

ГМО бележка # 3

Ако приемем, че ГМО наистина са по-евтини и единствено благодарение на тях могат да се изхранват най-бедните от бедните, да помислим дали България има нужда от ГМО? Мислите ли, че в България живеят критичен брой хора, чието оцеляване зависи от бързото навлизане на ГМО? Аз мисля, че не е така. В България има ли фермери, които изнасят или биха искали да изнасят евтина земеделска продукция за най-бедните страни? Аз лично не съм чувала за такива. Ако всички фермери в малка България решат, че би било чудесно да произвеждат ГМО, за да продават евтино на най-бедните, дали биха могли да допринесат с кой знае какви количества и да изиграят кой знае колко важна роля в оцеляването на огромен брой бедни в третия свят? Ако български фермери (да не забравяме, че страната е малка, а оттам съответно и земеделските парцели)  се захванат с това, дали биха спечелили повече отколкото ако произвеждат обикновени или био-култури? Колко ще струва транспортирането на ГМО продукция до най-близките най-бедни страни и дали на тези най-близки бедни страни ще им бъде по-евтино да купуват от България отколкото да си произвеждат сами ГМО?

Задавам всички тези въпроси, за да напомня, че български блогъри и коментиращи може да са загрижени за изхранването на третия свят и да смятат, че ГМО ще помогне, но пропускат да помислят, че българските земеделци може да не са ангажирани и да не смятат да се ангажират точно с изхранването на третия свят. Ако в България и Европа няма достатъчно желаещи да консумират ГМО храни, то дали има смисъл българските земеделци да отглеждат ГМО?

Как можем да научим какви са намеренията на българските фермери, които вече са си направили сметката?

9 Коментара

ГМО бележка # 2

Един от най-силните аргументи за ГМО е, че са по-евтини, заради по-високите добиви и занижена употреба на пестициди. ГМО противниците, обаче, казват, че това е мит. За да разберем каква е истината, трябва да имаме информация от фермери, които имат достатъчно продължителен опит с ГМО, за да ни предоставят данни, на които може да се разчита, тъй като при земеделието трябва да се вземат предвид много други фактори – състава на почвата, валежите и пр.

Смятам, че фирмите, които продават семена и други продукти, както и ГМО активистите, които не са фермери имат интерес да манипулират информацията. Ето защо бих искала да открия неманипулирана информация от фермери. Къде бих могла да открия такава?

Вашият коментар

Задължителната масова солидарност

Предстоял празник и жителите на едно село решили да поставят на площада огромна бъчва, в която всяко семейство да налее  кана вино, за да се събере достатъчно за празненството. На един селянин му се досвидяло виното и решил да налее вода; мислел, че сред толкова много вино няма да се усеща толкова малко вода.

Когато дошло време селяните да пият от бъчвата, от нея потекла чиста вода – очевидно всички били разсъждавали по един и същи начин.

Спомних си тази история, докато мислех за лявото и дясното. Чудех се какво би се случило ако нашата страна беше това село. Предполагам, че каните с вино щяха да бъдат толкова малко, че нямаше да се усещат в толкова много водя. Освен ако гражданите не бяха задължавани, наблюдавани и наказвани, което щеше да изисква доста голям брой служители, ангажирани в контролирането на останалите. Тези служители нямаше да произвеждат вино, тъй като това не им е работата. Ето как събраното вино щеше да бъде хем малко, хем некачествено. Днес не ми се занимава да слагам в сметката и нещатните анонимните доносници – доброволни и принудени.

Предполагам, обаче, че е съвсем възможно да се появят малки общности, в които хората да осъзнават предимствата на сътрудничеството и личния принос. За да се напълни бъчва с отлично вино там, няма да са нужни силови структури, което пък означава, че ще има повече производители, а оттам и повече вино. Всъщност и днес у нас съществуват подобни практики – взаимоспомагателните каси, организирани доброволно от колеги.

В „Икономиката в един урок“ четох за работническите клубове в САЩ, които се сформирали доброволно, за да осигуряват на членовете си здравни застраховки, компенсации за отсъствие от работа поради заболяване и пр. Хората не си позволявали да мамят клубовете, защото били достатъчно малки за да се самоконтролират. Хората се грижели един за друг, докато държавата и големият бизнес не поели тези функции. На колко хора, обаче, им е съвестно, когато мамят държавата или големия бизнес? На колко хора им пука за милионите непознати? Колко души е нужно да се ангажират в планиране, наблюдение и контрол, за да работи „солидарността“ в национален мащаб? Каква част от солидарно събраните средства ще се изразходва за поддържане на работни места и осигуряване на заплати на заетите с контролиране и изпълнение на наказания вместо с произвеждане на  благосъстояние

Вашият коментар